Книга пета 

             Pro и Contra

                               V. Великият инквизитор

 

 

 

 „Това ти ли си, ти ли си? — Но като не получава отговор, бързо добавя: — Не отговаряй, мълчи. Пък и какво ли би могъл да кажеш? Аз знам много добре какво ще кажеш. А и нямаш право да добавяш нищо към онова, което вече си казал. Защо си дошъл да ни пречиш? Защо си дошъл да ни пречиш и ти знаеш това. Но знаеш ли какво ще стане утре? Не зная кой си и не искам да знам ти ли си, или си само негово подобие, но още утре ще те осъдя и ще те изгоря на кладата като най-опасния еретик и същият този народ, който днес целуваше нозете ти, още утре, щом дам знак, че се спусне да разпалва твоята клада, знаеш ли това? Да, ти може би го знаеш“ — допълва той в проникновен размисъл, без да откъсне нито за миг поглед от своя пленник.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

  „Имаш ли право да ни възвестиш поне една от тайните на онзи свят, от който си дошъл?“ — пита го моят старик и сам му отговаря вместо него: „Не, нямаш право, за да не притуриш нищо към онова, което вече е било казано, за да не отнемеш на хората свободата, за която толкова държеше, когато беше на земята. Всичко, което ще възвестиш наново, ще бъде посегателство върху свободата на вярата у хората, защото ще се яви като чудо, а свободата на тяхната вяра ти беше най-скъпа от всичко още тогава, преди хиляда и петстотин години. Нали ти казваше тогава толкова често: «Искам да ви направя свободни.» Е, сега видя тези «свободни» хора — допълва изведнъж старикът със замислена усмивка. — Да, всичко тук ни излезе скъпо — продължава той, като го гледа строго, — но най-после завършихме това дело в твое име. Петнадесет века се мъчихме с тази свобода, но сега всичко е свършено, и то окончателно. Не вярваш ли, че е свършено окончателно? Гледаш ме кротко и не ме удостояваш дори с негодуване? Но знай, че днес и именно сега тези хора са сигурни повече от всякога, че са напълно свободни, а в същност те самите ни поднесоха свободата си и покорно я положиха пред нозете ни. Но това направихме ние, а него ли желаеше ти, такава ли свобода?“

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….„Защото чак сега (тоест той, разбира се, говори за инквизицията) стана възможно за пръв път да се помисли за щастието на хората. Човекът е сътворен бунтовник: могат ли бунтовниците да бъдат щастливи? Ти беше предупреден — казва му той, — ти имаше предостатъчно предупреждения и указания, но не послуша предупрежденията, отхвърли едничкия път, по който можеха да се направят хората щастливи, но за щастие, като си отиваше, предаде делото си на нас. Ти обеща, ти утвърди със словото си, ти ни даде правото да свързваме и да развързваме и, разбира се, през ум не може да ти минава да ни отнемеш това право сега. Защо тогава си дошъл да ни пречиш?“

……………………………………………………………………………………………….......

„Страшният и умен дух, духът на самоунижението и небитието — продължава старикът, великият дух говорил с тебе в пустинята и на нас е предадено в книгите, че те бил «изкушавал». Така ли е? И възможно ли е да се каже нещо по-истинно от онова, което той ти е възвестил в три въпроса и което ти си отхвърлил и то именно в книгите се нарича «изкушенията»? А същевременно, ако някога е било извършено на земята истинско гръмовно чудо, то е било именно в този ден, в деня на тези три изкушения. Именно в появата на тези три въпроса е било чудото.

…………………………………………………………………………………………………..

Реши, прочее, сам кой е бил прав: ти ли или онзи, който тогава те е питал? Припомни си първия въпрос: макар не буквално, но смисълът му е този: «Ти искаш да отидеш при хората и отиваш с голи ръце, с някакъв обет за свобода, който те в своята простота и поради вроденото си безчинство не могат дори да осмислят, от който те се боят и плашат — защото нищо никога не е било за човека и човешкото общество по-непоносимо от свободата! А виждаш ли тези камъни в тази гола знойна пустиня? Обърни ги на хлябове — и човечеството ще се затири след тебе като стадо, благодарно и послушно, макар и вечно тръпнещо, че ще вдигнеш ръка и ще им свършат твоите хлябове.» Но ти не поиска да лишиш човека от свобода и отхвърли предложението, защото каква е тая свобода, реши ти, щом послушанието им е купено с хлябове? Ти възрази, че човек живее не само с хляб, но знаеш ли, че в името на същия този земен хляб ще въстане срещу теб духът на земята и ще се стълкнови с тебе и ще те победи — и всички ще тръгнат подире му и ще викат: «Кой прилича на тоя звяр, той ни даде огън от небесата!»Знаеш ли, че ще изминат векове и човечеството ще провъзгласи с устата на своята премъдрост и наука, че няма престъпление и следователно няма и грях, а има само гладни. «Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели!» — ето какво ще напишат на знамето, което ще издигнат срещу тебе и с което ще се разруши твоят храм. На мястото на храма ти ще се издигне ново здание, ще се издигне пак страшна Вавилонска кула и макар че и тя няма да се дострои, както и предишната, но все пак ти можеше да избегнеш тази нова кула и с хиляда години да съкратиш страданията на хората, защото нали при нас ще дойдат, след като се измъчат хиляда години с тяхната кула! Ще ни намерят тогава пак под земята, в катакомбите, скрити (защото ще бъдем пак гонени и мъчени), ще ни намерят и ще възридаят към нас: «Нахранете ни, защото онези, дето ни обещаха огън от небесата, не ни го дадоха.» И тогава вече ние ще достроим тяхната кула, защото ще я дострои онзи, който ги нахрани, а ще ги нахраним само ние, в името твое, и ще излъжем, че в името твое. О, никога, никога няма да се нахранят те без нас! Никаква наука няма да им даде хляб, дордето останат свободни, но ще се свърши с това, че ще поднесат свободата си пред нашите нозе и ще ни кажат: «По-добре поробете ни, но ни нахранете.» Ще разберат най-накрая и те, че свободата и земният хляб до насита за всеки са немислими заедно, защото никога, никога няма да се спогодят помежду си. Ще се убедят също, че никога не могат да бъдат и свободни, защото са слабосилни, порочни, нищожни и бунтовници. Ти им обеща хляба небесен, но пак повтарям, може ли той да се сравни в очите на слабото, вечно порочно и вечно неблагодарно хорско племе със земния? И ако след тебе в името на хляба небесен тръгнат хиляди и десетки хиляди, какво ще стане с милионите и с десетките хиляди милиони същества, които няма да могат да пренебрегнат земния хляб заради небесния? Или тебе ти са мили само десетките хиляди велики и силни, а останалите милиони, многобройни като морския пясък, слаби, но любещи те, трябва да послужат като материал за великите и силните? Не, нам са мили и слабите. Те са порочни и бунтовници, но най-накрая тъкмо те ще станат и послушни. Те ще ни се дивят и ще ни смятат за богове, задето сме ги оглавили и сме се съгласили да понасяме свободата и да господствуваме над тях — така ужасно ще им стане накрая да бъдат свободни! Но ние ще кажем, че сме послушни на тебе и господствуваме в твое име. Ние ще ги измамим пак, защото тебе вече няма да те пуснем при нас. В тази измама ще бъде и нашето страдание, защото ще бъдем длъжни да лъжем. Ето какво значеше този първи въпрос в пустинята и ето какво отхвърли ти в името на свободата, която постави над всичко. А в същност в този въпрос се заключаваше великата тайна на този свят. Ако бе приел «хлябовете», ти щеше да отговориш на всеобщата и вековна скръб човешка както на едноличното същество, така и на цялото човечество — тя е: «Пред кого да се прекланяме?»

 

Духовният бунт често води до освобождение. А свободата, която ни дава вярата е правото на избор. Съдбата влече човека или в едната или в другата посока; или към инквизитора или към Христос. Паралелното състояние е за посредствените. Много пъти, когато излагаме аргументи в хода на разговора или душевния монолог сами и намираме контрааргументите. И точно, когато настъпи този сблъсък е позицията и избора. А при вярата духът е свободен. По - голям аргумент не се сещам. Я направи един експеримент; задава се спор, имаш опонент с напълно противоположни доводи на твоите. Той започва да говори с идеята да те убеди и теб. Ти просто мълчи през цялото време и виж какво ще се получи. Ако не ти се занимава просто изрази предположение: Какъв ще е резултатът. Кого ще убеждава- теб или себе си? много е екзестенциално за този час и много субективно. Ключовата дума е избор. Лека с поздрав!

Тит, кой чете сега Достоевски. Даже и аз вече нямам търпение. Шаря като луд по сайтовете и чета вече само по диагонал. Май съм хванал компютърна болест, както и всички останали. От месеци не съм отварял книга, която да прочета от край до край.

Страхът от избора е страх от себе си! Когато не се познаваш или ни си вярваш.
Тогава свободата е страшна...

Някъде четох като коментар, че има три вида хора:
такива, които са чели Достоевски;
такива, които не са, но ще го прочетат;
и такива, на които никога няма да им хрумне да го направят!:)
Не знам останалите какви са...

честно да си кажа, предпочитам Чехов.

Обаче "Инквизиторът" ме е изумил от първия път, в който се сблъсках с него!
Няма друго подобно нещо!:)
Но Достоевски е труден за четене - да!
ЕКранизация или пиеса са по-ефектни. А и ме е срам да режа разни неща - от тук, от там. Все едно го ревизирам...
Ама нашето поколение е такова - иска всичко да му е смляно. Как беше - "Днес Мойсей слезе от планинете с Десетте Божи заповеди, по-важните от които са:...!"!!!:):):)
"Телевизионна мрежа", даааммм...филмът е от седемдесетте години.
Гледала ли си го?

следователно не съм (освен ако съм, но не си е заслужавало ;-))).
А Булгаков си е сила, спор няма.

... невероятна е не само с философската си кулминация "Великият инквизитор"... за пореден път бях впечатлен от Достоевски... макар все да се връщам после към "Майсторът и Маргарита" на Булгаков...

... А кучето ми се казва Lise... :)

Хубава вечер!

к.к.

Срам, не срам - гледах Дерек Джакоби в ролята на Инквизитора в телевизионна адаптация - беше незабравимо!:))
Две нощи не спах, казвам ти!
Пустия му "Аз, Клавдий!" - невероятен беше - "Съди ме, ако можеш! Съди ме - ако смееш!"
Този сезон има постановка по същия откъс в Дъблин. Обаче оригинала си е оригинал - извадена от контекста тази глава може да бъде интерпретирана по различен начин, от там и внушението е различно!
Джак Емери примерно, в екранизацията с Джакоби накара инквизитора да излезе на кладата вместо Иисус - ефектно, но далеч от идеята на Достоевски.