Възможно ли е във забързания ден

да ходя бавно с равномерни стъпки?

Под ударът му силен, режещо студен

душата да е цяла, опазена от кръпки.

Възможно ли е в битка срещу злото

да отстоявам Истината без да се погубя?

Да побеждавам мрака чрез доброто,

след буря яростна, по-жива да се будя.

Възможно ли е? Коленича съкрушена,

приела прошка незаслужена над мен.

Духът Ти ме привдига, дишам съживена,

любовта Ти прави крачки в идващия ден.

Така трябва, Мария- да се отстоява и върви напред. Така съветвам хората да правят и посочвам моите успехи и постижения.
Поздрави!