На един антипод, с благодарност!      
     Той не е началото на Началата в музикалните ми ориентири. Когато започвах да „слушам” музика, феновете му вече бяха констатирали, че е бог…впрочем, тя, фразата май за него е измислена. Обаче хлапашката ми същност не признаваше авторитети и Клептън автоматично мина в графата „ония, дето ги хвалят всички”, следователно – скучен и досаден. Даже леко се дразнех, като сравняваха личните ми фаворити с него /не в тяхна полза, естествено/. По това време той бе взривил с Layla  света, като цяло и семейството на Харисън, в частност. Хубава песен, сериозно. И тогава я харесвах, и по-късно съм я намирала за мощно, страстно средство за събуждане…    
     Не знам защо не си падах – дали щото беше твърде, хъм, обикновен на сцена /Хендрикс гореше китари, Блекмор трошеше апаратура, номерът е на Ху, обаче…все тая/, дали щото нямаше сексапил, не знам. Пейдж сам по себе си също го няма, обаче в комбина с Плант – ммммм!. Толкоз ми е бил акълът, ще речете!   Не! Това, че се събра с Пати в крайна сметка беше в негов плюс, но какви неща ставаха по същото време!     Разминах се някак с Клептън и това е!    
    По време на буйните ми години само скучните мухльовци, които никоя уважаваща себе си мацка не би отразила, канеха на танц  на Wonderful Tonight ! Готините момчета, в задължително черен стрейч и тишъртс в същия цвят,  канеха на Before The Dawn и обикновено не я дотанцуваха, не щото е много дълга!

     После…после някъде между One на Металика и
същата на Ю ту, Pretending бе почивка за ухото.
Изобщо, Journeyman бе неговото основание, за дето бе оцелял…Великолепен албум, стоеше някак самотен във фонотеката ми между Master of Puppets , „Черната…” и Use Your Illusion. Такива бяха времената, такова бе времето…
                                                                 ...моето.


      
    Когато чух ънплъгта на Лейла си помислих с насмешка „Ми, да! Като беше млад раздираше разстоянието Ню Йорк – Лондон с китарата си, пък сега, като остаря се размрЪнкааа…!” Срам ме е, но си го признавам!
  
   

    Трагедията на живота му ни удари като гръм.
    Приех Tears In Heaven като откровение. Съвсем нормално бе светът да тъжи с онзи, който бе стопил сърцата ни с Layla !            Той никога на преигра с това. Никога не направи „Сълзите …” за някой друг, за нещо друго, никога повече не ни занимавА така лично със себе си, само продължи да свири на своята китарата…            Зад него няма стил, жанр…при все, че повечето от младите виртуози се кълняха в името му, въпреки упоритото прехвърляне на „вината” за метализацията на деветдесетте между Пърпъл и Зепелин…в крайна сметка я поеха Металика и …Клептън мина естествено в Небосвода – недостижим и единствен по рода си!
  Още свири, слава Богу! Наскоро попаднах на негов концерт в Туба…послушах го…   Не бих отишла на негово представление, дори да можех. Не заради солените цени или отвращението да се смесвам със снобите, които вечерят, докато наблюдават концерта!
    Клептън не е оня тип идол, пред който бих богоговяла със съмишленици. Той е фин деликатес - предпочитам да му се наслаждавам в уединение, сама със себе си …и с неговата музика.    И вече съм сигурна...         ...ако Господ свиреше на китара, би свирил като                                    Ерик Клептън,
                                                               
                                                                                                                                                 ...поне!

Нямам твоите музикални познания, но много харесвам Клептън :)

* По време на буйните ми години само скучните
мухльовци, които никоя уважаваща себе си мацка не би отразила, канеха на танц на Wonderful Tonight ! *

)) Пък аз да ти кажа , по онова време не познавах " отразяването " - майтап.....))

Мдаммм... И аз мислех така, но сред всичките си лошотии животът има една хубава черта: все някога ни идва акълът в главите :) Сега се замислям дали бих отишла на концерт. По-точно няма какво да му мисля, щото някакви си сноби не могат да ме спрат.

Поздрави, Тит, и благодаря! Знам какво ще слушам тази вечер :)

Всеки си има силни и слаби страни...опитах се да оборя собствените си аргументи против лозунга "Клептън е Бог!" в годините!:)

... защото, нали, днес имаш, утре може да го изгубиш...
Да се насладим на Клептън :)

щото това е талант!;)

разлика в ритъма не би следвало да има...едната е за Пати Бойд, а другата - за сина му. Вероятно все скъпи за него същества...Не ми се тълкува. Бавната ръка прави невероятен звук с китрате си и това е важно!
Инак, естествено съм за Soldier of fortune!:))

Моята чаша е с борвинково...чайче!:))
Концертите са в линка през името на Клептън, накрая!!!

"Благодаря!" - за еднаквото мислене : ))...

(hug)

И аз!:)

Споделям!
Радвам се!
Да се Насладим Заедно...! :)))

но в никакъв случай не и велик. Мисля, че без никаква поза самият той си го е признавал.
спрямо Хендрикс и ББ Кинг е просто калфа.

Невероятен музикант, със стил и финес! Харизматичен..
Благодаря Tit, за хубавия постинг!

Между тези, които спомена и още неизвестни, макар, че познавам доста хора с категорично виждане, че е единият от всичките - Хендрикс. А за Клептън имам интересен спомен от отдавна. Гледах филм наречен "Групата" (The Band) - документален разказ за Дъ Ху. Той е там сред гостите на техен юбилеен концерт - млад и много красив, присъствието му ми беше силно въздействащо в онзи момент.

Ооо, корабът на времето!
Качвам се и без билет, Тит! :)

Ще кажа, че просто го харесвам и навремени слушам някоя от баладите му.

Има неща, които...:)

И Джон Майлс, и...глупост е да ги изреждаме!:)

Не е най-великият, но определено е сред най-благородните!
Точно аристократизмът му го прави харизматичен...това е нещото, дето ме е дразнело в най-глупавите ми години!:))

Когато човек се сблъска с нещо прекрасно, което не притежава или се влюбва или го отрича. Не може да го намрази, щото човек мрази у другите това, което не понася в себе си...

Ей за това се опитвам да не го отричам поне, напоследък!:))
Не, че ще ме направи по-малко селянка!;)

Изброените песни са сред любимите ми! Жалко за повода за написването на Tears In Heaven. Използват я и във филма Rush, а книгата я имам на английски. Саундракът ми е подарен на касета от средата на 90-те - антика! Layla е една от най-великите любовни песни за всички времена, поне за мен. Много як постинг ;-))

Нямам мнение по въпроса (по аватара ми си личи ;) но риших да мина да ти ударя една 'помпа' :) Поздрави!

даже хич, ама също дойдох да ударя една безплатна помпа, като блогера ko642! :)

Клептън няма нужда от помпане, ама - хич!:)
Аз също не се оплаквам!;)

Кой ли е антипода?
И на какво или на кого? ;)

Когато човек се сблъска с нещо прекрасно, което не притежава или се влюбва или го отрича. Не може да го намрази, щото човек мрази у другите това, което не понася в себе си...

Ей за това се опитвам да не го отричам поне, напоследък!:))
Не, че ще ме направи по-малко селянка!;)
цитирай
Редактирай | Изтрий

Щом си стигнала до състояние да не отричаш, приеми, че е възможно и намразване.
Примерите от блога го доказват ежедневно.
Иронията със селянката идва малко в повече. Не оставяй впечатление, че те засяга нечие мнение, изразено анонимно. Предлагам за наблегнеш на самочувствието, имаш за какво да се похвалиш.
Твой Л.А.

антиподите са противоположни по същността си и омразата е невъзможна. Може би само абсолютно отблъскване, но от това по-малко не боли...

не търси повече, отколкото се вижда!:)

че Клептън е творецът, който е отключил в теб благодарност към един твой антипод.
Ако греша, поправи ме.;);)

антиподът ме подтикна да преоткрия Клептън...:)

miaa, sestra, zebb, djani,
че съм ви зарадвала!:))

Благодаря ви!:)

особено рано сутрин!:))

Позволявам си това нахлуване само за да кажа, че Клептън получава прозвището "Господ" от английските си фенове още през 60-те години, като противовес на вече появилия се "Крал"... Имал съм щастието да го гледам на живо поне 10 пъти и ми се струва, че някои от сравненията по-горе в блога Ви са най-малкото неуместни... Преди около 3 години го гледах и на концерт с B.B.King, където старият майстор, естествено, го беше поканил като "специален гост", защото няма, според мен, друг бял музикант, който толкова добре да разбира блус... Ако си спомняте, те двамата дори направиха един изключителен съвместен албум... Освен това - просто като допълнителна информация - по инициатива на "Бавната ръка" - в САЩ ог години се провежда ежегоден фестивал именно с цел да се покаже дълбоката връзка между блуса и рока... Участват - при това с огромно желание - "Малки" и "Голями", "Млади" и "Стари". Просто е чест... Но най-голямата хубавиня е, когато, по традиция, накрая всички свирят заедно - 10-15 от най-добрите живи китаристи на момента, а Клептън "дрънка" с тях по джапанки-:) Хубавата музика никога не може да има пропоненти, или опоненти... Тя просто е еликсир! От сърце Ви жалая да го "пиете" в забрава на всичко и - най-вече - на суетата.

Този постинг занимава читателите ми с моят начин да преоткрия Клептън!
Далеч съм от претенциите да правя биография, дискография или /пази Боже!/ оценка на Бавната ръка!
Зад името на Клептън накрая стои линк към официалния му сайт и всеки любопитен би могъл да получи информация от там...

Относно неуместните сравнения - те засягат мен, а не Клептън!:)

Мисля, че би било добре да прочетете поста още веднъж, без предубеждения относно суетата ми...че сравнението с Бог е написано в Лондонското метро най-първо за Ерик Клептън е началото на постинга!

Моята суета има мяра и не се простира по-далеч от това, което харесвам.
Прибързаните оценки не са сред него!:)
Лека нощ!:)

...в какъвто и цветен прашец да се къпят пчелиците, ще се намери поне един пикиращ торен бръмбар...

tiao geybneral kat e bog na muzikta sto ne si gleda neia a ogrbi cela balgaria s veselin te vazelin,nasta simona e bolnia kleptoman nali.i narko urva.

кого - по-рано, кого - по-късно, но е неизбежен :)
Изглежда ми като човек, който не се интересува от класации и класификации. Поне не и истински. Може би това е аристократизъм? Кой знае?
:)

мислиш ли, че човек, написал нещо като "Лейла" и неполучил в крайна сметка жената, която я е инспирирала ще се интересува от тъпи класации?:)
Само питам...тя, историята е досат по-брутална и съм убедена , дето баш ти я знаеш!:))
Изключено е да е опериран откъм суета, не вярвам...но радостта да свири така , както умее и отдадеността му на музиката, която обича са очевадно и ухопоразяващо водещи в поведението и творчеството му:))))

Мисля, че достойнството, последователността и мярата са отенъците на благородството, а те в съчетание с таланата са присъщи на Клептън.

Ама така си мислим ние...дето и един запис не сме направили!:)
Когато хиляди са крещели името ти под сцената сигурно по друг начин ти изглежда света?
кой знае...

tit, как успя да ядосаш Тутурутко Многопрофилнов,М? :-)

а животът на тези хора наистина е брутален и, за да пренасеш през годините на брутално натоварване собствен стил (разпознаваем само след два такта), трябва наистина да си железен отвътре.
това - по повод достойнството и последователността ... права си
(а за мярата няма и да почвам дори :))))

Та, си мислех, че аристократизъм може би е недостатъчно за да бъдеш Личност със собствен стил. В тези времена на унификация, ремикси и кавъри.
Искам да кажа че Благородници си срещат по-често отколкото Личности.
А може и да се заблуждавам, кой знае ... :)

Много далеч отидохме!:)
"Свободата, Санчо...":)

Всяка Личност има своя стил. Трудно е да се отличат Личностите. Впрочем, за да отличиш Личност, трябва да си такава, мисля.:)

Май си открил коригиращи техники...:)

Лейла е голяма песен!!!:))

или взаимно се моделираме...с неосъзснатата надежда за един несрещан шедьовър:)))страхотно казано тития..гежестта на времето и лекотата ни в него...просто за равновесие...може би...усмивки:))

душевното равновесие сигурно се постига при съотнасяне към времето, мътна ми е тази тема, аз съм непринуден човек и приемам всичко в прав текст!:))
Мило ми е на душата, че намина!:))

Сега, ако ме питаш как съм ядосала бббб - помня ,че цитирах коментар от неговия форум без да го питам, и нелогната даже.:)) Четворния ми посвети постинг естествено, геройски си го изтърпях, и след като не реагирах тайфата му взе да обсъжда някого другиго! В постинг на бббб, посветен на мен!!!:):):)) Още не мога да му простя!:));)
Повече не се е занимавал с мен, не съм му интересна, предполагам...
Но и никога след това не съм цитирала, без да упоменавам източника!:)
С БТП си имахме раздумка на ЛС, относно импровизациите му върху ника ми...не се е задълбавал, впрочем, аз съм твърде скучна за този вид блогуващи, мисля.

Тия дни, гледам, накой от "Великите" се завръщат, не вям да намерят материал за забавленията си. Тролът, истинският трол се харни от мощта на "елитните" блогъри...уви!:(

Ей това няма как, не съм способна, талант не ми достига да обясня на Sartorium и компания - едно е да удариш с лапа, с прибрани нокти; такъв удар разтърсва устои...или обекта потъва сред пейзажа. Друго е да риташ с крак с изваден заден шип даже - такъв удар предизвиква досадно кръвотечение, но белегът бързо заздравява. Нямам против грабливите птици, даже ги харесвам, но в обхвата им са само дребни пернати и малки бозайници. Те не са заплаха за едрия дивеч. Не, уважаемият Савов даже ми е симпатичен, понякога, което не мога да кажа за дребния пес, мотаещ се около него, който си въобразява, че като препика дувара, го начуква на стопанката на дома!:)
Заявявам го, въпреки общата ни симпатия към една дама от един хубав подбалкански град...

Омръзнаха ми измислените им блогови войни и бури във водни чаши...за това ти отговарям чак днес, пускам го като оригами по водата, който чете, ще го прочете.
Такива и без това са малко в този сайт.:)

Написала си го така, както слоухенда би го изсвирил......Респект!

И поздравления от мен за хубавия избор!

http://www.youtube.com/watch?v=ce7SGpqzz8Q