Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2013 08:16 - ФРОНТАЛНИЯТ ЛОБ - ОЛТАР НА МИСЪЛТА
Автор: ednodete1 Категория: Други   
Прочетен: 8074 Коментари: 0 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Фронталният лоб е най-великото постижение в човешкия мозък. Фронталният лоб...  Този фронтален лоб ни позволява различия, да променяме намеренията си. Чрез механизма на нервната система и специфичния начин, по който внедрява квантовите ефекти, съвсем определен начин, а не неточен, общ и неясен. Това отваря вратата към възможността за свободна воля, която не нарушава съвременните научни принципи и е съвместима със субективните впечатления на хората, че имаме свободна воля. Това, което ни отличава от другите животински видове, е съотношението на фронталния лоб спрямо останалата част от мозъка. 

image


Фронталният лоб е отговорен за намеренията, вземането на решения, регулирането на поведението, вдъхновението. Той ни кара да приемаме информация от средата и да я преработваме и съхраняваме в мозъка си, за да вземаме решения, различни от изборите, които сме правили в миналото. Мозъкът е изграден от миниатюрни нервни клетки, наречени неврони. Невроните имат малки разклонения, с които се свързват с други неврони, формирайки невронна мрежа. 

Мястото на свързване се интегрира в паметта. Той изгражда понятията си чрез асоциативната памет. Например идеите, мислите и чувствата се конструират в тази невронна мрежа и могат да се свързват по между си. Понятието за любовта, например, се съхранява в тази невронна мрежа. Но ние изграждаме понятието любов от множество различни идеи. Някои хора свързват любовта с разочарование и когато мислят за нея, изживяват спомена за болка, мъка, дори гняв. Гневът може да се свърже с болка, която да се свърже с конкретен човек и после да се свърже обратно с любовта. Всяко наблюдение може да се разгледа като квантово измерване, защото квантовото измерване създава паметта. Ние винаги възприемаме нещо, след като се отрази в огледалото на паметта. 

Знаем, че нервните клетки, които не се задействат едновременно, престават да са свързани. Те губят дълготрайната си връзка, защото при всяко прекъсване на мисловния процес, който създава определена химическа реакция в тялото ни, при всяко такова прекъсване нервните клетки, които са свързани помежду си, започват да разграждат дълготрайните си връзки. Ако се упражняваме, умственото ни упражнение и умението да вършим нещо ще покажат, че в резултат от усилията ни ще се създадат определени мозъчни мрежи. 

С други думи, ще го изпълняваме с по-голяма лекота. Ако приемем тази идея, тя ще ни позволи да се върнем на другия ден и да го направим с по-голяма увереност и приемане. Това само по себе си не е по-различно от молитвата. Няма религиозен текст, който да твърди, че мисълта е без значение. Няма религиозен текст, който да не казва, че Бог не бива да отговаря на молитвата и намерението. Но обяснението как става това се дава от квантовата физика и идеята за наблюдателя. Но ние можем да направим мисълта по-реална от всичко останало, мозъкът ни е създаден, за да го прави. 

Огромният фронтален лоб е олтарът, в който поставяме мисълта. Той ни позволява да задържим мисълта дълго време и намалява силата на външните дразнители, като губим представа за време и пространство. Това е моментът, в който пристъпваме в квантовото поле. В този момент правим мисълта по-реална от всичко останало. Ние сме физически, химически, емоционални човешки същества. Това не е нещо лошо. Но то се превръща в ограничение, когато се обръщаме към едни и същи емоции с едни и същи нагласи всеки ден и тъпчем на едно място от гледна точка на еволюцията в живота си. 

Как можем да кажем, че сме живели пълноценно всеки ден, като всеки ден изживяваме едни и същи емоции, към които сме пристрастени? Ние всъщност казваме: "Аз трябва да препотвърдя, кой съм аз и моята самоличност. Трябва да го направя, трябва да бъда това." Учителят е нещо съвсем различно. Той сграбчва мига, възползва се от всяка възможност, за да създава нови възможности и неродени емоции, неродени реалности. Така днешният ден подхранва безброй утрешни дни. 

http://www.occultism.biz/content/view/1151/77/



Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ednodete1
Категория: Други
Прочетен: 1376790
Постинги: 178
Коментари: 778
Гласове: 6064
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031