четиво за единаци в капан_1
 
 

                  ~
                               ~
                                             ~

  
На един антипод,
с благодарност!

 
     Лятото на нашето доволство украси мечтите в бледосиво, даде жар на угризенията  и пресуши надеждите до примирение.
     Лятото на нашето доволство вдигна небесата до невидимост, счупи прътите на суетата и павира пътя на отегчени...

               
 
                    *        

       на Евгения
      Почивай в мир, Женя!
 

 
 Има кози и кози.
 Някои са вироглави, та с дни се не прибират, а други – кротки, все подир козаря вървят.

              *
                              *
                                                *

    Разплаквам се лесно, често – за глупости. От безсилие, от обида. Разплаква ме „Малкият принц”, и „Стършел” ме разплаква. Ей тъй, от умиление!
    Когато обстоятелствата опират до рев, обикновено го прав...

   Едно време им виках Тежки Черни Блогъри!:));)
   Пазителите на блога. Онези, с безумния брой прочити, постинги и гласове в короната на блога си, който задължително бе в черно!:)
   Беше 2009 година.