Прочетен: 20342 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2013 11:55
Открай време Празник, Тържество и Манифестация пораждат у мен асоциации за глъчка, суетене, дълго висене на крака и обикаляне по улиците.Тъкмо ги бях забравила тези неща и животът ме вкара пак в това русло.
Знам, че всичко се повтаря.
Любопитна бях дали и какво се е променило. Двадесет и четвърти май е по-особен празник. В него се вплитат и вдъхновение, и благодарност, и самочувствие. В този ден по някакъв неуловим родов почин се усещат "Радините вълнения" на хилядите учителки, оперени в новите си костюми, купени по задължение с отпуснатите за целта пари за дрехи, суетящи се покрай дечурлигите си. Със смешния маниер на квачки, загърнали пилците си с жест, в едната ръка чантата, в другата - дежурния куп букети. То е и весело, и мило ...
При по-големите класове ролите се променят – учителите вървят тежко и гледат строго, а учениците демонстрират самочувствие на петлета, с току – що поникнала перушина. Твърде цветна, твърде мека още, но – пера, бе!
Все пак не е манифестация. Всяко училище събира децата си в двора, за да отидат под нещо като строй до площада, където официалните лица ще ги поздравят.
Преди да тръгнат, най-добрите са наградени и курдисани зад знамето на училището, най-отпред – те са нашата гордост, вижте ги!:))
Не си падам по церемонии, но Маги се впечатлява и знам, че се гордее. Този ентусиазъм се прелива в мен, защото е хубаво да усещам как се чувства - удовлетворена за всичкия си труд и старание. Сега е и нейният ден!:)
След известно суетене строят е готов и колоната тръгва към площада
Всички участници се подреждат в единия край на главната улица, за да влязат тържествено на площада, където е построена естрадата.
Пространството е разпределено с ленти, зад които да застанат наблюдателите, или зяпачите, по нашенски. Баби, дядовци, лели, стринки и друга налична родова принадлежност се бе разположила вече, в голямата си част зад лентата, но някои се щураха по празния площад. В суматохата мажоретките и оркестърът влязоха от неправилната страна, може би, за да заемат първото място в колоната без ексцесии. С наближаването на времето по-напористите роднини или зяпачи вече преграждаха пътя, без да се съобразяват с лентите /толкова познато/, та се наложи да се намеси блюстител на реда.
Шествието тръгна и можахме да се насладим отново на момичетата в униформи и марша им, вече в правилната посока на движение. Мен лично леко ме притесни този елемент в тържеството, но организаторите явно бяха решили да покажат всичко, с което града разполага и се гордее.
Празниците не са онова, което бяха, рекох си, стига си мрънкала!
Подир това бе ред на иконата на Светите Братя, чинно следвана от официалните гости – ръководството на града и новите депутати. След което започнаха да преминават училищата, всяко в свой маниер. Първо бе това, в което учи детето ми.
После онова, в което съм учила аз до четвърти клас
и другото, в което завърших осми.
Трябва да отбележа, че в представянето на последните две имаше повече деловитост, за разлика от триумфиращите първи, които носеха името на Първоучителите.
Сгромолясващо пристигнаха представителите на най-старото средно училище в града, впечатляващо представяне! Стана ми мило - и аз завърших там и с известна ирония констатирах, че питомците му все така стъпват тежко и високомерно, както навремето!:))
Съвсем семпло след тях преминаха от Механото, но за сметка на това имаха тениски, на които твърдяха, че го обичат.
Новото Средно в горната част на града също бе скромно, а учениците от Художествената гимназия, пазещи традициите ни продължават да са стилни, както им приляга!
Напрежението вземаше своето и скоро някои ленти бяха на земята - ми всеки иска да снима, какво да се прави....
Детски градини, училище Европа, Читалище, Културни институции – организаторите явно бяха решили да убедят страничния наблюдател, че е попаднал в Балканския Кембридж! Всички отделени със своя табелка и свое момиченце в национална носия!
Финалът беше тръшващ, обаче!
Бе ми направило впечатление, че в парада на училищата има малко деца. Когато премина и последното училище от горната махала ми стана ясно защо. След тях се понесе пъстра кавалкада от най-разнообразни спортни отбори – футболисти, баскетболисти, ориентиране и ... не видях още какво, но когато пристигнаха състезателите по планинско колоездене, вече бях убедена, че мотото „Здрав дух в здраво тяло!” в този град не е лицемерие!:))
Трябва да отбележа, че децата в тази част на шествието бяха и с повече ентусиазъм и по-доволен вид.
Подреждането на цялата тази младежка жар пред естрадата не мина без подканване от страна на пазителите на реда към гражданите да освободят място на главните действащи лица. В крайна сметка площадът бе препълнен и програмата продължи в познатия ви, предполагам, ред - „кмета, попа и депутата” поздравиха учениците и преподавателите им, а милите роднини вече заемаха местата из околните кафенета, за да се почерпят за празника, когато суетнята на площада свърши.
Сутрешният дъжд бе забравен, слънцето грееше развеселено и то...
Всички бяха доволни!
Нямах повече памет, за да документирам и този факт.:))
Търся стругар, който работи евтино
Пренасянето е завършено.
Хубаво е!
Поздрав от Средиземно море. Лято е.
25.05.2013 13:04
Да, образът на Светите Братя, хубавата ми бяла и току що изгладена риза, божурите , кристалните очи на майка ми изпълнени с обич, не мога да забравя...
Поздрави Тит и светли пожелания!
Тук всеки познава всекиго и е някак по-задушевно. Макар претенциозността да буди усмивки, когато погледнеш отблизо въодушевените деца прощаваш ... всичко!:)
И се радваш с тях - трудно е да се обясни защо!:):))
Поздрав от Средиземно море. Лято е.
Нямаш идея колко скоро ще те последвам!
Споделих снимките като свежа връзка с родния край за през горещото лято.:)
25.05.2013 14:16
:)))
Добър повод да им пожелаем успех и попътен вятър.
От все сърце!:))
Благодаря, че сподели и ти!:)))
Разбира се, надявам се на повече такива за напред!:)
може би най - силния двигател на всеки един народ.
В по-дълбоката провинция традициите по-трудно се променят!:))
25.05.2013 21:49
Старост.
Сред твоите градини трудо ще влезе старостта!
Предполагам, че скоро ще си го припомниш - в големия град е още по-тържествено, ще разкажеш.:))
всъщност,жадуваме Добрината,tit...
edit: 21:37
на Пясъка му липсва и познанието.
Изкара ми акъла!
Липсва ни, вече и аз не знам кой е начина да я въздигнем тази Добрина...
Преди познанието ни трябва, да ти кажа!:)
Горещо и страстно лято ти желая, Капитане!:)))
Щом още се раждат такива спомени...
Време ти е да повярваш!;)
В този град никога не са управлявали седесари, мисля...до манталитет е, за жалост!
Преглъщаш "модите" и се радваш на букета красиви детски лица и вселената от грейнали очи - това е най-важното!:)
Той е последният голям празник преди жежкото, работно лято. Много настроение и добро здраве, мила!:))
Докато има хора да описват вълненията си на български, с български букви - желанието да се честват буквите няма да отмре!:))
26.05.2013 09:18
Е...
Влязох!
Прочетох!
Приех... "битката"...
И какво да кажа, освен, че не се получи епохална като тази:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0
Но пък... "запълни" няколко минути Време!
По-здрави!
2. AssumtoI
3. Тук е топло!
4. MamkaMu
5. Лъчезар - Raylight
6. Теодор...Търновски
7. Евразол
8. Класика - отвсякъде
9. Из невяра
10. Огнени блондинки
11. Летящата с драконите
12. Искам да знам - музика
13. Внимение! Наличие на разум!
14. Хейви метъл
15. шареният свят на Марта
16. някакви прицели
17. Звън на камбана
18. Хензелски
19. Ладо в Свободния нет
20. глътка въздух със Сблъсъци
21. Много важен урок от andi
22. haralanov
23. Torquemada
24. Нещо Благородно
25. Conservative
26. Нещо твърде полезно
27. ДЪЖД
28. Новият роб не вдига революции
29. The New Deal
30. човекът прашинка