Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането й на власт е създала този опасен прецедент?
Вярно е по-нататък, че понятията „честност”, „чест” „доблест” нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама”, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи. Един мой чичо, възпитан в патриархалните традиции на абсолютната честност, напразно се опитваше да стане член-съдружник в някои софийски фирми.
- Защо бе, джанъм, съмнявате ли се в моята честност? – питаше той с отчаяно недоумение.
- Та тъкмо в твоята честност е всичката беля – бе отговорът.

 

***

 

Ала най-лошото тук не са погрешните обобщения, до които се стига: че в случая се касаело не до социални явления, а до прояви на българската кръв; че сме имали работа не с една историческа преходност, а с някаква вечна национална субстанция; че това били грехове не на една обществена епоха, а вечна участ на българския народ, която никаква обществена система не ще бъде в състояние да промени; че с пасивното салдо на днешния обществен баланс трябвало да се задължи не сметката на носителите на днешната епоха, а сметката на целия български народ, и то за всички времена.
Най-лошото е, че тези обобщения от областта на логиката минават в областта на практиката и нанасят съдбоносни поражения върху националната ни участ. Убиват се чувствата на национална гордост. Пепели се социалният патос. Гаси се напрежението на историческия ни устрем. Политическото безразличие се изтъква като висша мъдрост. Историческото мъжество на борците за новото, вместо да се прославя като върховен дълг, се карикатури като историческа наивност.

***

 Може да се наброи отчайващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност (“това положение нито аз мога оправи, нито на мое време ще се оправи”) са се изолирали и атомизували в своите кабинети, в личната си работа, оставяйки обществените дела да се развиват със страшни исторически производствени разноски.

***

В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване, на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество.

Не може да се откаже по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие.
Малко ли са случаите, когато организуваните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб? Нима не е известна силата на тази посредственост: нагаждането към всеки терен, без всякакъв вкус за лично достойнство?
Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче? Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване: – Е, пада ли нещо?

***

Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. Колцина разбират правилото: комуто много е дадено, много сам раздава?

 

***

 

Въпросът обаче е за средствата, с които ще се реши стопанската гатанка: задоволяване европейски вкусове с българска кесия от днешен стил. Как може да се поддържа известен ранг не с действително благополучие, а чрез харчене… от една мършава българска чиновническа заплата? И тук става дума за тези, които избират не историческия път на всеобщо разрешение на въпроса, а пътя на личното преуспяване. При ограничените възможности, в които се намира нашето стопанство, набавянето на пари за широк живот у нашата интелигенция от дребнособственически произход може да стаи само с кариера на всяка цена, с всички средства. И тук се коренят корупцията, продажничеството, явленията на безгръбначие и: хищничеството на полуинтелигенцията.

Кариерата на всяка цена, с всички средства, която искат да правят интелигентните индивидуалисти, променя у нас такива положителни фактори като общодостъпното образование, партийния режим, липсата на съсловни прегради. Първата работа на мнозина, сдобили се с диплом, е да променят с един костюм класовата си принадлежност си, да прикрият с всички средства произхода си, да се отчуждят от козннявата торба на бащата, с която ги е отгледал, и да потърсят лека печалба на държавната трапеза, използвайки най-лесния път – партизанщината. И по този начин от лозунга „не щеме нии богатство, не щеме ний пари, искаме свобода, човешки правдини” се стига до „не щеме ние постни дробчета”. Това хищничество на нашата полуинтелигенция с индивидуалистически схващания добива болезнен вид поради образците на филмите и романите и особено поради разширения апетит на невидимия, невкусилия, неседналия на мека мебел.

И тъкмо тези прояви се използват от някои, за да водят борба не срещу основния въпрос – беднотията ни, – а срещу образованието, парламентаризма и липсата на съсловни прегради.
Пак поради ограничените ни стопански възможности вместо енергията на нашата интелигенция, разгърната в разтворените простори, да се превърне в съревнование, тя, затворена в тясната ни черупка, се превръща в самоизяждане, злорадство, завист и ненавист.
Защо нашият народ не зачита чуждото? По същата причина, поради която е и лош четец на книги – беднотията. Би ли могло населението от околиите Троянска, Тетевенска, Етрополска, Орханийска, Пещерска и др. такива да живее, ако си плащаше редовно и пълно акциза на ракията и таксите за материала от държавните гори? Проблемата при интелигенцията – кариера на всяка цена -тук се слага инак – хляб на всяка цена.

Защо нашата наука, художествена литература, журналистика са под знака на посредствеността? Посредствеността не е бездарност. Ако е въпросът за дарования, такива едва ли липсват на неизтощените сили на нашия народ. Самият факт, че въпреки всичко ние имаме такъв голям културен прогрес, показва, че това е дело повече на духа, отколкото на средствата. Талантът е съчетание на дарба и главно на подготовка. На нас обаче днес липсват материални средства, за да покрием производствените разноски на таланти от съвременен стил.

***

 

Може ли да се живее само от литературен труд, особено като се знае, че тези, които могат да купуват книги, са обхванати от литературна тъпота, а четящ свят е главно беднотията? Чудно ли е при това положение, че повечето от нашите писатели живеят от преводи, детски писания, учебникарство и от всички други възможни занимания, само не от пряк литературен труд?

 

***

 

Едно само можем да кажем още тук. Поставените задачи не са лични, а обществени. Поради това всяко бягство от обществения живот е престъпление. Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи. Вярно е, че кабинетното спокойствие, кротката еснафска топлина на тихия домашен кът субективно са за предпочитане пред напрежението на борбата. Вярно е, от друга страна, че при господстващите в днешните обществени борби нрави не може да се остане с чисти нокти и че трябва да се цапа в блатото на традиционния политически морал. Но това са силите, откъдето трябва да се започне, иначе няма въобще да се започне никога нищо. Има само един изход: или оттук, или бягство от живота! И тъкмо готовността да се бърка в калта на живота със съзнанието, че тази кал по пътя на историческото превращение ще заблести с лъчите на слънце, се нарича историческо мъжество. Историята е градена не от хамлетовци, а от хора на волята и на историческото мъжество. Днес няма никакво съмнение генералщабното правило: когато трябва да се изтръгне победа, средствата нямат никакво значение. А историята отдавна вече е на бойна нога.
 

***

Пълния текст

Колко е мирен прехода ни

от един невероятно точен наблюдател на българските нрави и процеси...

"Поради това всяко бягство от обществения живот е престъпление. Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ..."

То всичко трябва да се подчертае, но... трябва да има и кой да го чете : )...
Поздрави!

Несъмнено. За съжаление обаче, при срещата с мислители като Хаджийски, вече сме в голяма степен зомбирани от примитивна пропаганда, която с преповтяряне е вкоренила в представите ни претенциозни клишета, затрудняващи възприемането или дори разбирането им.

Съгласен съм напълно, но е невъзможно да защитим идеализма, като го представяме за жертва, към която да проявим състрадание или милост. Обратното, трябва да обявим война на цинизма и наглостта, които се гаврят с идеалистите и ги правят да изглеждат смешни, жалки, или изкуствени само, защото са в малцинство.

Подчертах го, дано има и кой да чете!

Поздрави!

умира на Връшка чука 1944г. при неизяснени обстоятелства! Негови произведения не са печатани!
Едва в последните години неговата дъщеря можа да отпечата създеното от баща й!
Коментарът е излишен!

като че ли е писано вчера, vmir, благодаря! Слушайки прекрасната песен, която актуално перфектно допълва настроението тук, си мисля кога ще се случи това open your heart, за да постигнем приемлив обществен, респективно и личностен успех, осъзнавайки, че единствено възможен е чрез партньорство между идеите, опита и разума всички ни : together we stand divided we fall.
Ама...хлъц...оптимизмът балкански на практика винаги леко кашля...
Поздрави!

Благодаря за пояснението, Панацея! Хаджийки е много интересен и поучителен.
Само се моля да не приемаме Хаджийски като панацея. Според мен, самият той не би искал това.

Дано Хаджийски да ни подтикне към тъсене и да поохлади малко прибързаните страсти и изявления. Аз съм оптимист, защото забелязвам добри индикации. Несъгласни винаги ще има, важното е останалите да се обединим около съществените неща.

"Негови произведения не са печатани"-Просто не е вярно.Поглеждам към библиотеката ми и свалям съчинения в два тома от Иван Хаджийски- Оптимистична теория за нашия народ и Бит и душевност на нашия народ.Вече са леко пожълтяли, тъй като са издадени в 1974 г. от издателство "Български писател".

но имат ли време да се научат?

Очевидно, Панацея е имала предвид не всичките му произведения, а онази част от тях, които не са отпечатани. Доколкото знам, неотпечатани са голяма част от произведенията му.

Привет, Феичке!

Извинявай, за всеки случай да запитам - кого имаш предвид?

Еднакво мислим, само ти - академично, а аз спонтанно и цветно.
Поздрави

Съгласен, поздрави!

Няма вяра vmir, от там идва и целия песимизъм. Безверието е най-страшното нещо и не само онова към Бога, а и към утрешния ден и към собствените сили...а песимизмът убива идеалите!
Поздрави за поста!

Кass, благодаря, но позволи ми да ти напомня, че безверието не пада от небето. Обратното, то се кове тук ежедневно от много хора, жизнено заинтересовани от него. То се предава и на децата, когато виждат в какви игрички се забъркват родителите им. Писано е "...не ги дразнете, за да не паднат духом, а ги окуражавайте". Вижда се кои го правят, нали? Значи, все още войната не е изгубена. Просто злоупотребителите трябва да бъдат поставени на място, и след тях и нещата ще си дойдат по местата! Ама искали по етикет, искали по протокол да ги посещават - щом за другите няма такива екстри, и те ще бъдат лишени от тях!

Живях дълги години с песимист и от опит знам, че няма управия с това, особено когато смята песимизма си за реализъм, а оптимизма ми за фантазии. За жалост обаче няма как да се промени реалността с песимистични мисли и настроения, затова реалността винаги ще бъде такава за него, каквато е и песимистичната му настройка. Омагьосан кръг, който и най-големия оптимист не може да промени, дори и нагледно да му го покаже, защото за песимиста положителното развитие на нещата са плод на случайност...

Позната ми е ситуацията, няма оправия с всезнайковците, баща ми е такъв, имаше всичко, сега е клошар в съвсем пряка връзка с това, че винаги всичко "знае" и "разбира" кой какъв е от половин поглед. Самонадеяността и ината са неподвластни на търпението и отстъпчивостта. Истината е много проста, но те никога няма да я видят, разреши ми един известен цитат: "“Светът е огледало и представя пред всеки отражението на собственото му лице. Намръщете се и той ще ви отвърне с кисел поглед; ЗАСМЕЙТЕ МУ СЕ И ТОЙ ЩЕ ВИ БЪДЕ ВЕСЕЛ И СЪРДЕЧЕН ПРИЯТЕЛ.”
Панаир на суетата. У. Текери

Най-лошото е, когато с агресия или грубост те принудят да подсилиш изкуствено аргументите си, за да запазиш взаимния баланс. Такива грешки може да се окажат фатални, независимо от непреодолимата причина. Радвай се, ако в личен план не си застрашена от такова развитие. Поздрав по този случай:
http://www.youtube.com/watch?v=wLsZKEteOhg&feature=related

благодаря за поздрава :)

Дано не се е оказал неадекватен.