Постинг
31.12.2013 04:28 -
„За мен това е минало - неважно...”
Автор: tit
Категория: Лични дневници
Прочетен: 24222 Коментари: 40 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2014 22:24
Прочетен: 24222 Коментари: 40 Гласове:
73
Последна промяна: 29.07.2014 22:24
/оставете ги да победят/
Развесели ме въпросът ти, Омбре, след всички тези години!
Живея в този Вапцаров стих, но толкова време изтече, откакто ти оповестих този факт. Тогава, приятелю, само се гмурнах в преизподнята на наемния български труд и заявлението ми бе шега. Подобна на онази, че няма незащитими тези, само немощни защитници! Още се издувам от гордост, че подготвихме VІа пласт от изток... Въпреки несъгласието на „шапката”. А каква защита беше!
Днес... Днес не е шега! Днес съм прах във вятъра. И търкалящ се камък съм днес. И номад, и вагабонтин. Приема се, че тати бива роулинг стоун, но аз правя всичко, за да докажа мамината способност на същото. Не, не съм се уморила в упорството си да бъда против, да съм контра, да се съмнявам. В мен продължава да гори оня бунт, мисълта ми продължава да изригва с онази ирония... Всичко си е както преди. Дори ще ти призная, че каламбурът ти за Адам и миялната машина има неочакван успех в моя интерпретация, макар по-прозорливите да познаха, че идеята е на мъж.
И... Не протестирам! Чувствам сарказма на въпроса ти. Пиша ти, за да ти кажа колко много се зарадвах да узная чрез него, че си жив и здрав, надявам се... Нейде из онзи потънал в шестмесечни валежи континент. Десет години минаха, Омбре и дъщеря ми вече е голямо момиче, расте любопитна, старателна и малко свита, но също упорства в правото да бъде себе си. Аз съм доста несериозна майка и това се отразява на прилежността й. Тревожно, но е по-малката беда. Лекомислие и осъдителна безотговорност ме доведоха до няколко безрасъдни действия, в резултат на които останахме без дом, подслон и сигурни доходи. На практика двете с нея сме на улицата, разчитайки на милостта и подкрепата на приятели, или просто на добри хора. Вече няколко години тръсвам глава, поддавайки се на прекомерната си гордост и продължавам напред по пътя, към следващия град, към следващата временна работа, понякога и без да имам гаранция за такава. Няма да се изненадаш, че сега съм в София – все пак всички пътища водят към Рим! Още помня, Командо, онзи знаменателен разговор в лобито. Категоричната ми невъзможност да възразя на двата въпроса на Данаил -
Наистина ли искаш да станеш като онези озъбващи се в престорена усмивка американци? Луда ли си да родиш още едно робче на тази държава?
Много пъти съм се връщала към тази последна наша среща, особено след всички беди, които се изсипаха върху мен и детето ми. Тогава бях млада, драги и думите му ми позвучаха като твърде арогантна защита на вашето решение. Днес ги намирам пророчески... Но нито за миг не съжалявам за избора си! Не, не ви съдя, приятелю! Аз ли не знам, не разбирам важността да работиш това, което обичаш да правиш? Нима не познавам почти оргазмената удовлетвореност да пробиеш на точното място, в точното време така, както си пресметнал след дълги нощни изчисления? На мен любимата работа не би ми била достатъчна, обаче. Аз исках всичко! И изгубих доста! Но... После за това.
Помня, че не ти останаха никакви близки тук... Какво представлява България днес, ли?
О, красива както винаги! Но ако говорим за държавата, това е - паметникът на Старчев!
Снимах го скоро, след като пристигнахме в столицата... Маргарита, дъщеря ми, беше ужасена! Попита защо са правили такива грозни неща през „комунизма”. Лесно я поправих за социализма, но с оправданието за паметника не се справих, тъй като, като знаеш, той е роден грозен. Груб, неразбираем, точно като тогавашната действителност, Омбре! Сега действителността е същата, но съвсем разграбена, оглозгана до кокъл! Щото тогава, в края на деветдесетте се надигнахме, в надеждата Бог да ни чуе и да ни изпрати нашия Мойсей. Но припознахме за водач един ЯО... Да, Командо – същия като онзи ЯО, дето се върна за вожд на племето си благодарение на оръжията на белите! Нашенският ЯО се отбалгодари на белите, предоставяйки им труда ни на безценица... И отново си спомням прозорливостта на Данаил –
тези ще яхнат енергията на хората, за да я впрегнат в дребните си сметки!
Направиха го – и сметките им набъбнаха сериозно! Трудно ще осъзнаем, че сме си виновни сами, че тръгнахме след грешни водачи, заслепени от собствения си разврат! Че развращението е свободия, не свобода... Тя е дълга тема, Омбре. Но тук някъде е моето обяснение –
Неолиберализмът донесе по нашия край вестта, че всичко си има цена и всичко се купува и продава. Вестоносците му не щат даже и държава да има – да не им пречи в пазарлъка! Апологетите му рушат държавата плоча по плоча, точно като Старчевия паметник!
Но, както виждаш – основата все още е здрава, и паметника подлежи на ремонт! Точно твоето око може да го прецени добре... Аз преминах през всички фази на Вапцаровото „Писмо”, Командо! И през романтиката, и през пъплещата омраза... Днес съм уверена скитница, с млада наследница в добавка. И в моя път съм такава, каквато съм – свободна, горда и решителна. Работя много време, разтушават ме разходките из любимата София. Имам още снимки за теб.
Цариградско нощем ...и денем
Витоша по изгрев, като откъм Църна маца, помниш ли я?
На преден план е входът на метрото, а следващата е подлеза на станцията при Университета, съвсем модерно нещо, става и за подслон на бездомниците в ляво.
В тази нова реалност срещам разни хора, приятелю... За жалост немалко не осъзнават още, че свободата е съзнателен избор на обвързване, а моралът е определянето на онези неща, които не се продават... На никаква цена!
Тук, в София, се знае вече и стойността на надницата на протестиращите...Повечето ми колеги понастоящем работят по дванайсе часа на ден за по-малко пари, Омбре! Но никой от тях не отива да заработи повече „там” – това ме изпълва с надежда!
Ние сме по средата на дългия път през пустинята и преклонението пред Златния Телец е в пълна сила. И пак се не види нашият Мойсей, който да строши скрижалите в праведен гняв. Но нали за това е тази история, драги? За да се учат хората на разликата между „ще ми се” и „трябва”!
Човек може да стане истински взискателен, когато стане взискателен първо към себе си. Грозната борба за власт в нашата нещастна страна все повече отваря очите на обикновените, не особено умни и непредприемчиви люде за фалша на идолите, които им биват налагани. Наистина – ограбиха ни и възможността за протест, проклети да са! Но тази безпътица е и шанса всеки да се обърне към себе си и да изпише Заповедите в сърцето си! И да ги следва.
Знам, ще се присмееш на наивността ми! Но аз не вярвам да се случи в кратки срокове, тук и сега. Всичко, което мога да направя е да протестирам по моя си начин – впрягайки цялата си опърничевост и темперамент в усилието да отгледам и възпитам детето си, пазейки го от злите пръсти на комерсиализма, държейки го встрани от протестантския индивидуализъм. Щото днес единственият разумен начин да протестираме е като пазим устоите си!
И глобализмът, и неолиберализмът имат край и свършек. Аз вярвам, „както, че ще съмне” – в крайна сметка ЯОвците ще си разпределят богатствата и властат и тогава ще настане време за истинската, нашата битка – битката за цената на труда ни, за възможността да работим онова, което обичаме. И ще успеем да възстановим държавата си върху здравите основи – повече хубава, по-малко символична!
Можех да ти отговоря много по-кратко, Омбре -
ти си ме учил, че добрите стратези не се впускат в дребни битки. Можех да ти кажа ясно, че виждам голямата вълна на антиглобализма и не бих застанала на грешната страна, подскачайки пред парламента! Или някоя друга умнотия, украсена с ирония към продажниците и – толкоз!
Истината е, че не съм безразлична, че не допускам високомерието на интелекта да вземе връх над човещината.
Моят път свършва ДО жълтите павета. Аз съм си все същия космополит, разбира се! Все още пресмятам стойността на „Писъкът” в човешките животи на гладуващите в Африка или загиналите в атентати /удариха и Сталинград, допускал ли си го?!!!/. Знам, има толкова прекрасни места по Земята, но ми е добре тук, у нас – галена от четири сезона, за да не ми става скучно. Обожавам аромата, стреса и анонимността на големия град, но за човешкия ми живот София ми е достатъчна!
И, уверявам те – трудностите изглаждат недостатъците ми, даже чисто физическите!
Сигурна съм, че изоставането на страната ни ще бъде огромен шанс за нас при обратната вълна, когато светът на рекламата се срине...
Надявам се дъщеря ми да изживее почтено живота си тук.
А достолепните колони на лобито, помнещи звука от неподражаемата походка на баща ти да чуят стъпките на твоите синове!
Нима искам много, Командо?!
Днес... Днес не е шега! Днес съм прах във вятъра. И търкалящ се камък съм днес. И номад, и вагабонтин. Приема се, че тати бива роулинг стоун, но аз правя всичко, за да докажа мамината способност на същото. Не, не съм се уморила в упорството си да бъда против, да съм контра, да се съмнявам. В мен продължава да гори оня бунт, мисълта ми продължава да изригва с онази ирония... Всичко си е както преди. Дори ще ти призная, че каламбурът ти за Адам и миялната машина има неочакван успех в моя интерпретация, макар по-прозорливите да познаха, че идеята е на мъж.
И... Не протестирам! Чувствам сарказма на въпроса ти. Пиша ти, за да ти кажа колко много се зарадвах да узная чрез него, че си жив и здрав, надявам се... Нейде из онзи потънал в шестмесечни валежи континент. Десет години минаха, Омбре и дъщеря ми вече е голямо момиче, расте любопитна, старателна и малко свита, но също упорства в правото да бъде себе си. Аз съм доста несериозна майка и това се отразява на прилежността й. Тревожно, но е по-малката беда. Лекомислие и осъдителна безотговорност ме доведоха до няколко безрасъдни действия, в резултат на които останахме без дом, подслон и сигурни доходи. На практика двете с нея сме на улицата, разчитайки на милостта и подкрепата на приятели, или просто на добри хора. Вече няколко години тръсвам глава, поддавайки се на прекомерната си гордост и продължавам напред по пътя, към следващия град, към следващата временна работа, понякога и без да имам гаранция за такава. Няма да се изненадаш, че сега съм в София – все пак всички пътища водят към Рим! Още помня, Командо, онзи знаменателен разговор в лобито. Категоричната ми невъзможност да възразя на двата въпроса на Данаил -
Наистина ли искаш да станеш като онези озъбващи се в престорена усмивка американци? Луда ли си да родиш още едно робче на тази държава?
Много пъти съм се връщала към тази последна наша среща, особено след всички беди, които се изсипаха върху мен и детето ми. Тогава бях млада, драги и думите му ми позвучаха като твърде арогантна защита на вашето решение. Днес ги намирам пророчески... Но нито за миг не съжалявам за избора си! Не, не ви съдя, приятелю! Аз ли не знам, не разбирам важността да работиш това, което обичаш да правиш? Нима не познавам почти оргазмената удовлетвореност да пробиеш на точното място, в точното време така, както си пресметнал след дълги нощни изчисления? На мен любимата работа не би ми била достатъчна, обаче. Аз исках всичко! И изгубих доста! Но... После за това.
Помня, че не ти останаха никакви близки тук... Какво представлява България днес, ли?
О, красива както винаги! Но ако говорим за държавата, това е - паметникът на Старчев!
Снимах го скоро, след като пристигнахме в столицата... Маргарита, дъщеря ми, беше ужасена! Попита защо са правили такива грозни неща през „комунизма”. Лесно я поправих за социализма, но с оправданието за паметника не се справих, тъй като, като знаеш, той е роден грозен. Груб, неразбираем, точно като тогавашната действителност, Омбре! Сега действителността е същата, но съвсем разграбена, оглозгана до кокъл! Щото тогава, в края на деветдесетте се надигнахме, в надеждата Бог да ни чуе и да ни изпрати нашия Мойсей. Но припознахме за водач един ЯО... Да, Командо – същия като онзи ЯО, дето се върна за вожд на племето си благодарение на оръжията на белите! Нашенският ЯО се отбалгодари на белите, предоставяйки им труда ни на безценица... И отново си спомням прозорливостта на Данаил –
тези ще яхнат енергията на хората, за да я впрегнат в дребните си сметки!
Направиха го – и сметките им набъбнаха сериозно! Трудно ще осъзнаем, че сме си виновни сами, че тръгнахме след грешни водачи, заслепени от собствения си разврат! Че развращението е свободия, не свобода... Тя е дълга тема, Омбре. Но тук някъде е моето обяснение –
Неолиберализмът донесе по нашия край вестта, че всичко си има цена и всичко се купува и продава. Вестоносците му не щат даже и държава да има – да не им пречи в пазарлъка! Апологетите му рушат държавата плоча по плоча, точно като Старчевия паметник!
Но, както виждаш – основата все още е здрава, и паметника подлежи на ремонт! Точно твоето око може да го прецени добре... Аз преминах през всички фази на Вапцаровото „Писмо”, Командо! И през романтиката, и през пъплещата омраза... Днес съм уверена скитница, с млада наследница в добавка. И в моя път съм такава, каквато съм – свободна, горда и решителна. Работя много време, разтушават ме разходките из любимата София. Имам още снимки за теб.
Цариградско нощем ...и денем
Витоша по изгрев, като откъм Църна маца, помниш ли я?
На преден план е входът на метрото, а следващата е подлеза на станцията при Университета, съвсем модерно нещо, става и за подслон на бездомниците в ляво.
В тази нова реалност срещам разни хора, приятелю... За жалост немалко не осъзнават още, че свободата е съзнателен избор на обвързване, а моралът е определянето на онези неща, които не се продават... На никаква цена!
Тук, в София, се знае вече и стойността на надницата на протестиращите...Повечето ми колеги понастоящем работят по дванайсе часа на ден за по-малко пари, Омбре! Но никой от тях не отива да заработи повече „там” – това ме изпълва с надежда!
Ние сме по средата на дългия път през пустинята и преклонението пред Златния Телец е в пълна сила. И пак се не види нашият Мойсей, който да строши скрижалите в праведен гняв. Но нали за това е тази история, драги? За да се учат хората на разликата между „ще ми се” и „трябва”!
Човек може да стане истински взискателен, когато стане взискателен първо към себе си. Грозната борба за власт в нашата нещастна страна все повече отваря очите на обикновените, не особено умни и непредприемчиви люде за фалша на идолите, които им биват налагани. Наистина – ограбиха ни и възможността за протест, проклети да са! Но тази безпътица е и шанса всеки да се обърне към себе си и да изпише Заповедите в сърцето си! И да ги следва.
Знам, ще се присмееш на наивността ми! Но аз не вярвам да се случи в кратки срокове, тук и сега. Всичко, което мога да направя е да протестирам по моя си начин – впрягайки цялата си опърничевост и темперамент в усилието да отгледам и възпитам детето си, пазейки го от злите пръсти на комерсиализма, държейки го встрани от протестантския индивидуализъм. Щото днес единственият разумен начин да протестираме е като пазим устоите си!
И глобализмът, и неолиберализмът имат край и свършек. Аз вярвам, „както, че ще съмне” – в крайна сметка ЯОвците ще си разпределят богатствата и властат и тогава ще настане време за истинската, нашата битка – битката за цената на труда ни, за възможността да работим онова, което обичаме. И ще успеем да възстановим държавата си върху здравите основи – повече хубава, по-малко символична!
Можех да ти отговоря много по-кратко, Омбре -
ти си ме учил, че добрите стратези не се впускат в дребни битки. Можех да ти кажа ясно, че виждам голямата вълна на антиглобализма и не бих застанала на грешната страна, подскачайки пред парламента! Или някоя друга умнотия, украсена с ирония към продажниците и – толкоз!
Истината е, че не съм безразлична, че не допускам високомерието на интелекта да вземе връх над човещината.
Моят път свършва ДО жълтите павета. Аз съм си все същия космополит, разбира се! Все още пресмятам стойността на „Писъкът” в човешките животи на гладуващите в Африка или загиналите в атентати /удариха и Сталинград, допускал ли си го?!!!/. Знам, има толкова прекрасни места по Земята, но ми е добре тук, у нас – галена от четири сезона, за да не ми става скучно. Обожавам аромата, стреса и анонимността на големия град, но за човешкия ми живот София ми е достатъчна!
И, уверявам те – трудностите изглаждат недостатъците ми, даже чисто физическите!
Сигурна съм, че изоставането на страната ни ще бъде огромен шанс за нас при обратната вълна, когато светът на рекламата се срине...
Надявам се дъщеря ми да изживее почтено живота си тук.
А достолепните колони на лобито, помнещи звука от неподражаемата походка на баща ти да чуят стъпките на твоите синове!
Нима искам много, Командо?!
1.
vishnichka -
Тити, Тити ... разплаках се!
31.12.2013 07:47
31.12.2013 07:47
Каквото и да напиша, ще е недостатъчно!
Кураж, мила, удвоен! Ти можеш...
На двете ви, от сърце желая най-важното - да сте много, много здрави!
цитирайКураж, мила, удвоен! Ти можеш...
На двете ви, от сърце желая най-важното - да сте много, много здрави!
Чудесен текст! И все пак, може би трябва да се остави гордостта и да се потърси някое по-добро място след 1 януари (Холандия или Англия). После винаги можеш да се връщаш при "четирите сезона"
ПП Винаги съм си мислил, че има нещо перверзно в паметника на Старчев - в смисъл нещо като проба на "публиката"
цитирайПП Винаги съм си мислил, че има нещо перверзно в паметника на Старчев - в смисъл нещо като проба на "публиката"
3.
marrta -
Бъди все така срещу вятъра, Тит! Нека вее косите ти и забързва сърцето. Усмихната да си!
31.12.2013 09:11
31.12.2013 09:11
Желая ти здраве и щастие. Добра да е Новата за вас двечките!
цитирайПоздрави!...
цитирайнежният ти наивитет по отношение на тези които доят народа е трогателен.
Чела си "Време разделно", помниш - никога земя не казва стига на вода, огън на дърва и богат на пари.......
цитирайЧела си "Време разделно", помниш - никога земя не казва стига на вода, огън на дърва и богат на пари.......
Тити, съвет не мога да ти дам, защото не те познавам така добре. В смисъл - не зная какви са възможностите ти за работа и реализация,изобщо.
Единственото, което бих могла да ти кажа е да си здрава, защото ще са ти нужни сили в този труден живот и...да намериш начин да се адаптираш, миличка, да намериш своя път за печелене на пари.Гордост, самочувствие...тези неща може за момент да се оставят на малко по-заден план.И на тях ще им дойде времето, но първо трябва да се оцелее, а това има своята цена, нужни са известни компромиси.
Късмет през Новата!!
цитирайЕдинственото, което бих могла да ти кажа е да си здрава, защото ще са ти нужни сили в този труден живот и...да намериш начин да се адаптираш, миличка, да намериш своя път за печелене на пари.Гордост, самочувствие...тези неща може за момент да се оставят на малко по-заден план.И на тях ще им дойде времето, но първо трябва да се оцелее, а това има своята цена, нужни са известни компромиси.
Късмет през Новата!!
Здраве и благополучие в дома ти през новата година!
~ аз самата много си поплаках, докато събирах думите, които да добавя към множеството снимки из столицата ни. Щото не мога да изпратя двадесетина снимки с надпис - това е Военният клуб сега, а това - остатъкът от Феята, нали?!:))
Текстът на този постинг е само малка част от онова, което писах за тукашната реалност на човек, с когото се чуваме от десетилетие на десетилетие. За толкова време се събира много за разправяне... Доста твърде лични неща. Не съм правила пост от много време, та наложих свирепа цензура над целия текст и ви предлагам остатъка тук, с малко снимки!:))))
Да се отчета като сериозен блогър и да се изфукам, тъй да се каже, че и аз, Божем, с готини мъже си пиша!:Р;):))
Препускаща 2014 година ти желая, Виш!:))
цитирай~ аз самата много си поплаках, докато събирах думите, които да добавя към множеството снимки из столицата ни. Щото не мога да изпратя двадесетина снимки с надпис - това е Военният клуб сега, а това - остатъкът от Феята, нали?!:))
Текстът на този постинг е само малка част от онова, което писах за тукашната реалност на човек, с когото се чуваме от десетилетие на десетилетие. За толкова време се събира много за разправяне... Доста твърде лични неща. Не съм правила пост от много време, та наложих свирепа цензура над целия текст и ви предлагам остатъка тук, с малко снимки!:))))
Да се отчета като сериозен блогър и да се изфукам, тъй да се каже, че и аз, Божем, с готини мъже си пиша!:Р;):))
Препускаща 2014 година ти желая, Виш!:))
С теб сме сродни души! И на тази тема съм се спирал в графоманщините си. Постинга ти е великолепно и вълнуващо, изповедално есе за това, как виждаш настоящата ни мизерна действителност и борбата ти за оцеляване в нея. Цялото зло в човешката ни битност се крие в отъждествяването ни с низщия "аз". Егото е тази част от душата ни, която вярва в отделеността ни от Бог. Докато егото вярва, че всеки от нас е отделно физическо лице, Духът знае, че сме едно цяло, проявяващо се в безброй индивидуалности. На хоризонта се задават много промени - в нас самите и около нас. Живеем в изключително трудни за осъзнатите индивиди времена, но изпълнени с предизвестие за епохални промени!
Пожелавам ти радостни празници и една по-щастлива нова година в Родината!
цитирайПожелавам ти радостни празници и една по-щастлива нова година в Родината!
Впрочем, паметникът изначално не е бил завършен по проекта, според автора...
Не мога да си представя какво е щял да представлява, ако е бил изпълнен изцяло!
Няма и да разбера, предполагам... Както и няма да узная как се живее в победилия комунизъм!:))
В това има огромна символика, не мислиш ли?!
Весело посрещане на новата!
п.п. Аз съм топлокръвно животно, Северът не ми е по вкуса! Па и не бих си нарушила рахата за неколкостотин цента в повече, да ти кажа... Да се живее спокойно е скучно.
цитирайНе мога да си представя какво е щял да представлява, ако е бил изпълнен изцяло!
Няма и да разбера, предполагам... Както и няма да узная как се живее в победилия комунизъм!:))
В това има огромна символика, не мислиш ли?!
Весело посрещане на новата!
п.п. Аз съм топлокръвно животно, Северът не ми е по вкуса! Па и не бих си нарушила рахата за неколкостотин цента в повече, да ти кажа... Да се живее спокойно е скучно.
Адски силен текст, а такъв може да бъде написан от силен човек, затова ти пожелавам... просто много поводи за усмивки през новата.
Весело посрещане!
цитирайВесело посрещане!
Да сте живи и здрави през новата година!
Устрем и вдъхновение до амина!!!:)))
цитирайУстрем и вдъхновение до амина!!!:)))
След месеци събирани емоции си сътворила много силен текст.
Знаеш мнението ми за всичко, толкова сме си говорили :)
Пожелавам ви здрава, по-лека и по-щастлива нова година :)
Виждаш ли - нещата се подреждат ;) Горе главата!
цитирайЗнаеш мнението ми за всичко, толкова сме си говорили :)
Пожелавам ви здрава, по-лека и по-щастлива нова година :)
Виждаш ли - нещата се подреждат ;) Горе главата!
паметникът на Старчев е вятърната мелница на нашата държава.
В държавата на СанчоПансовците, малко сте рицарите...
Яхай си Росинанта, а аз ти пожелавам през Новата година, Ветрената мелница, на Лазар Дъбака...;)
цитирайВ държавата на СанчоПансовците, малко сте рицарите...
Яхай си Росинанта, а аз ти пожелавам през Новата година, Ветрената мелница, на Лазар Дъбака...;)
14.
tit -
Ма, да пази Господ богатите да престанат да искат да са богати, Икономисте!:))
31.12.2013 16:10
31.12.2013 16:10
Вчера изпращах приятелката си, моя домакиня понастоящем, на Централна гара – отиде да бесува по Нова година в провинцията!:):))
На връщане ми грабна окото огромният бик над Арт галерията на Сливница, мисля... И надписа под него – „Виж Бика!”:)
Алюзията с Телеца ме удари като гръм. В едно със съзнанието, че за нас няма друго спасение, освен да намерим мярата и да осъзнаем мястото си в този свят!
...през деветдесетте имах много приятели тук, колеги, с които се знаехме от студенството. Някой заминаха веднага след промените, други по-късно – след като Р.Овч. обяви, че в рудниците и лопати няма за оценяване... И ги ликвидира! Знаеш, че още изнасят от там – лопати и други работи! Много се бунтувах по онова време, да ти кажа... Вярвах, че нещо ще се промени!
Готвещите се да емигрират мои колеги ме убеждаваха, че всичко е фарс, че икономиката ни е обречена и не е далеч времето, когато ще останем без препитание тук. Всички способни, кадърни и свестни мъже в обкръжението ми се готвеха да напуснат страната ни, Икономисте!
Получих необорими възражения на веселия ми въпрос - а как ще намеря баща за детето си, по дяволите, щом всички бягате от тук?:):))
Тъкмо Омбрето беше човека, който изтъкваше неумолимостта на процеса – докато не стигнем до здрав първобитно – общинен строй, викаше, няма да се оправим! Това е, което ще последва, защото таква е логиката на развитието!
„Но аз няма да живея тук като Яо! Предпочитам да отида при диваците на Яо, отколкото да гледам как моите хора стават диваци!:(„
„ЯО” беше сериал от детството ни, за едно африканско племе и вождовете му...малцина си спомнят, предполагам.
Впрочем, той избра Австралия!:)) Не беше чак толкова луд, да отиде в Африка, макар доста наши сондьори да я предпочетаха...
Аз си останах тук по-скоро от ленност, Икономисте! Имах си дом, работа, що ми трябваше да обикалям планетата?
„ Не разбираш ли, че разрухата ще ти отнесе всичко, рано или късно? Ще бъде свят на безумна, свирепа алчност, за който нито си подготвена, нито имаш качества да се бориш?” – гневеше се Командото.
Единственият ми довод беше, че ако не успея тук няма да успея никъде... Още спорим по въпроса, комуникирайки през няколко години!:))
На прага на Новата година аз действително вярвам, че ще смогнем да се научим на мяра!
Имам ли друг избор?!:)))
Весело посрещане на 2014! Аз, ние с Маги ще я чакаме на Площада , без да протестираме!;):))
Тя толкова се вълнува...
цитирайНа връщане ми грабна окото огромният бик над Арт галерията на Сливница, мисля... И надписа под него – „Виж Бика!”:)
Алюзията с Телеца ме удари като гръм. В едно със съзнанието, че за нас няма друго спасение, освен да намерим мярата и да осъзнаем мястото си в този свят!
...през деветдесетте имах много приятели тук, колеги, с които се знаехме от студенството. Някой заминаха веднага след промените, други по-късно – след като Р.Овч. обяви, че в рудниците и лопати няма за оценяване... И ги ликвидира! Знаеш, че още изнасят от там – лопати и други работи! Много се бунтувах по онова време, да ти кажа... Вярвах, че нещо ще се промени!
Готвещите се да емигрират мои колеги ме убеждаваха, че всичко е фарс, че икономиката ни е обречена и не е далеч времето, когато ще останем без препитание тук. Всички способни, кадърни и свестни мъже в обкръжението ми се готвеха да напуснат страната ни, Икономисте!
Получих необорими възражения на веселия ми въпрос - а как ще намеря баща за детето си, по дяволите, щом всички бягате от тук?:):))
Тъкмо Омбрето беше човека, който изтъкваше неумолимостта на процеса – докато не стигнем до здрав първобитно – общинен строй, викаше, няма да се оправим! Това е, което ще последва, защото таква е логиката на развитието!
„Но аз няма да живея тук като Яо! Предпочитам да отида при диваците на Яо, отколкото да гледам как моите хора стават диваци!:(„
„ЯО” беше сериал от детството ни, за едно африканско племе и вождовете му...малцина си спомнят, предполагам.
Впрочем, той избра Австралия!:)) Не беше чак толкова луд, да отиде в Африка, макар доста наши сондьори да я предпочетаха...
Аз си останах тук по-скоро от ленност, Икономисте! Имах си дом, работа, що ми трябваше да обикалям планетата?
„ Не разбираш ли, че разрухата ще ти отнесе всичко, рано или късно? Ще бъде свят на безумна, свирепа алчност, за който нито си подготвена, нито имаш качества да се бориш?” – гневеше се Командото.
Единственият ми довод беше, че ако не успея тук няма да успея никъде... Още спорим по въпроса, комуникирайки през няколко години!:))
На прага на Новата година аз действително вярвам, че ще смогнем да се научим на мяра!
Имам ли друг избор?!:)))
Весело посрещане на 2014! Аз, ние с Маги ще я чакаме на Площада , без да протестираме!;):))
Тя толкова се вълнува...
Дългото мълчание имало разбираемо обяснение. Силният текст е плод на осмисляне на преживяното и въздейства като удар с ток. Зареден с емоции, препратки и корелации, изисква широта на познанията и взаимовръзките. На мен ми изглежда като изповед, пречистване пред новата година, изхвърляне на тегобите в търсене на ново начало.
ЯОвците винаги ще постигат целите за своя изгода, като служат на чужди господари.
Дано българите разберат, че светът на рекламите е илюзорен, а истински стойностните неща нямат цена!
Щастлива Нова година за теб и близките ти!
цитирайЯОвците винаги ще постигат целите за своя изгода, като служат на чужди господари.
Дано българите разберат, че светът на рекламите е илюзорен, а истински стойностните неща нямат цена!
Щастлива Нова година за теб и близките ти!
Мойсей го няма. Всеки трябва да се превърне в Мойсей.
цитирай тит, аз също имам сърдечни пожелание тази вечер
за теб и това щастливо дете.
Усмихнато да е То че те има, а Ти че го закриляш.
(:–€)))
Пс: Приятно посрещане, жива и здрава...
цитирайза теб и това щастливо дете.
Усмихнато да е То че те има, а Ти че го закриляш.
(:–€)))
Пс: Приятно посрещане, жива и здрава...
Пожелавам от сърце добри дни, по-достоен живот за всички,
здраве и обич, светлина и сбъднатости за теб, Тит , и твоето
прекрасно момиче !
Весело посрещане на Новата 2014-та !
цитирайздраве и обич, светлина и сбъднатости за теб, Тит , и твоето
прекрасно момиче !
Весело посрещане на Новата 2014-та !
Паметника на Старчев - като държавата :) Весело посрещане на 2014 Теди!
цитирайБлагодаря за пожеланията!:*
Нали не допускаш, че творя в блогбегето с надеждата да открия помощ и спасение?!!:)))
... човек никога не може да знае, Джойси... разбира се!:)
В текста под "Днес съм прах във вятъра." е заровена песен, вземи я за добро настроение!;)
цитирайНали не допускаш, че творя в блогбегето с надеждата да открия помощ и спасение?!!:)))
... човек никога не може да знае, Джойси... разбира се!:)
В текста под "Днес съм прах във вятъра." е заровена песен, вземи я за добро настроение!;)
Важно е да престанем да се вайкаме... Всеки човек има право на щастие така, както го разбира. /пише го в американската конституци, впрочем! Струвам ми се - поради това в тази страна е престъпление да си нещастен!:)) Създали са си закон хората и си го спазват!;)/
В края на краищата Идолите губят силата си тогава, когато достатъчно хора им обърнат гръб, не ли?!:))
Наздраве, Джани!
Много здраве и любов за теб и семейството ти!:)
цитирайВ края на краищата Идолите губят силата си тогава, когато достатъчно хора им обърнат гръб, не ли?!:))
Наздраве, Джани!
Много здраве и любов за теб и семейството ти!:)
didoignatov написа:
Весело посрещане!
Весело посрещане!
cecka1504 написа:
Виждаш ли - нещата се подреждат ;) Горе главата!
Виждаш ли - нещата се подреждат ;) Горе главата!
Изяж по едно парче баница и за нас!
Поне наречИ и ни извадИ късметите!;)
Ние ще сме площадници - вече се приготвяме. За първа година ще пия шампанско в пластмасова чаша за Нова година!:)))
.
цитирайПожеланието за уютна къщичка на хълма е много мило, Хищник!:)
Само да не бях такава мотла, да се захвана с майчинствуване толкова късно...
Тучни поля с много дивеч, Предаторе!:)))
цитирайСамо да не бях такава мотла, да се захвана с майчинствуване толкова късно...
Тучни поля с много дивеч, Предаторе!:)))
ЯО добре си го спомням!
Всичко което искаш ше стане и няма да е толкова далеч в необзримото бъдеще не сме в средата на пътя по-голямата част е извървяна!
Весела нова година! Много здраве и Щастие Не губи надежда! Господ не е забравил България! Доброто винаги побеждава злото!
цитирайВсичко което искаш ше стане и няма да е толкова далеч в необзримото бъдеще не сме в средата на пътя по-голямата част е извървяна!
Весела нова година! Много здраве и Щастие Не губи надежда! Господ не е забравил България! Доброто винаги побеждава злото!
искренно се радвам, че Новогодишните празници привлякоха толкова хора, включая теб, в сайта...в частност - в блога ми!:))
Признавам, че хвърлих тежка тема за празниците, но то бе с идеята да повее дълбок, истински оптимизъм за идващата година, малко в страни от обичайните, неизменно дежурни пожелания.:)
Дълбоко съм убедена, че доста от българите, които емигрираха, го направих/а/те не толкова поради невъзможноста да се реализират/е тук, колкото поради отказа да заплат/ят/ите моралната цена на такъв успех...
Здрава и мирна година, Ира!;):))
цитирайПризнавам, че хвърлих тежка тема за празниците, но то бе с идеята да повее дълбок, истински оптимизъм за идващата година, малко в страни от обичайните, неизменно дежурни пожелания.:)
Дълбоко съм убедена, че доста от българите, които емигрираха, го направих/а/те не толкова поради невъзможноста да се реализират/е тук, колкото поради отказа да заплат/ят/ите моралната цена на такъв успех...
Здрава и мирна година, Ира!;):))
injir, kontrasti, stela50!:))
Най-добри пожелания и от мен с благодарност!:)
Чак Мойсеевци да станем всички не вям да е разумно, Инджи!
Но не пречи да опитваме - нищо няма да изгубим... Искаше ми се да мога в Новия завет да се обоснова, да ти кажа. Но още се спъваме във Вярата, та Любовта ще трябва да почака!
Спорна и добра година на всички ви!:)
цитирайНай-добри пожелания и от мен с благодарност!:)
Чак Мойсеевци да станем всички не вям да е разумно, Инджи!
Но не пречи да опитваме - нищо няма да изгубим... Искаше ми се да мога в Новия завет да се обоснова, да ти кажа. Но още се спъваме във Вярата, та Любовта ще трябва да почака!
Спорна и добра година на всички ви!:)
shtrakalka написа:
Ти си силна! Такава ще на направиш и Маги!
Бъдете здрави!
Бъдете здрави!
Онова, което не можеш да предположиш като пожелание ще ти го кажа, като се чуем!:))
ko642 написа:
Весело посрещане на 2014 Теди!
бурни празници, ВВ!:))
И на всеки, който ще се разпише тъдява в следващите няколко часа!
Не прекалявайте с шампанското, все пак!
Догодина ще редактирам!:):))
цитирайНе прекалявайте с шампанското, все пак!
Догодина ще редактирам!:):))
Честита, мирна и богата да е новата 2014 г. Желая ти здраве, сила. любов и късмет. Радвам се, че си вярна на себе си, въпреки несгодите и отново си всред нас.
цитирайи красивото момиченце Ви желая да сте здрави, да имате сили и амбиция, да имате късмет и нека "интелекта не взема връх над човещината". Да срещнеш човещината, Тит, защото в този мъдър текст, не знам ззащо прозрях една нотка, не отчаяние, но огорчението. Нека доброто в хората, които ще срещнеш през тази година го отмие, нека всичко е градивно, оптимистично и от сърце. Поздрави сърдечни и много усмивки от една друга "селянка" по душа. Гордей се с това, Тит. Прегръщам Ви момичета!
цитирай... не случайно Мойсей броди четиридесет години в пустинята... може би трябва и в днешно време да изминат поне четиридесет години, за да се случи някаква промяна... и тя ще дойде с енергията на децата ни...
Нека Новата година е поне с малко по-добра от изминалата! Тит, нека Силата е с теб и не те напуска! :) ... знам колко е трудно да си силен, а толкова ти се иска понякога да си слаб и... Спокойствието е относително, макар и да е твърде неспокойно и несигурно това спокойствие у нас, то винаги тук се чувствам по-спокойна... кой знае ... може би е вярно, че енергията, която черпим от родната земя, ни зарежда и със сила, и със спокойствие...
Усмивки и много Късмет!
цитирайНека Новата година е поне с малко по-добра от изминалата! Тит, нека Силата е с теб и не те напуска! :) ... знам колко е трудно да си силен, а толкова ти се иска понякога да си слаб и... Спокойствието е относително, макар и да е твърде неспокойно и несигурно това спокойствие у нас, то винаги тук се чувствам по-спокойна... кой знае ... може би е вярно, че енергията, която черпим от родната земя, ни зарежда и със сила, и със спокойствие...
Усмивки и много Късмет!
35.
mar866 -
...
01.01.2014 17:45
01.01.2014 17:45
пред такова нещо, човек само трябва да замълчи и да се поклони...
поклон, Тит!
цитирайпоклон, Тит!
tit написа:
Благодаря за пожеланията!:*
Нали не допускаш, че творя в блогбегето с надеждата да открия помощ и спасение?!!:)))
... човек никога не може да знае, Джойси... разбира се!:)
В текста под "Днес съм прах във вятъра." е заровена песен, вземи я за добро настроение!;)
Нали не допускаш, че творя в блогбегето с надеждата да открия помощ и спасение?!!:)))
... човек никога не може да знае, Джойси... разбира се!:)
В текста под "Днес съм прах във вятъра." е заровена песен, вземи я за добро настроение!;)
...............
Тити, в блогбегето или където и да е - помощ винаги и навсякъде трябва да се потърси. Повече от сигурна съм, че за умна жена като теб, проблемите са временно изпитание, с което ти ще се справиш.
2014г ще е хубава!:):):)
просто ме отнесе.... Наистина не виждам какво мога да кажа, освен, че ми се иска да ти стисна ръката, да те прегърна и искрено да ти се възхитя за волята!
цитирайПишеш прекрасно, Теди. И е прекрасно, че не си стратег. В стратегията има пресметливост. А в твоите думи има душа, спонтанност и отдаденост на истината. А истината не е калибриране на битките. Битката за истината е една. Изстраданите мигове на душата, в които сълзите рисуват звуците на словото.
цитирайднес единственият разумен начин да протестираме е като пазим устоите си!
Здраве и Късмет!
http://www.youtube.com/watch?v=wrL3GMZVaAc :)
цитирайЗдраве и Късмет!
http://www.youtube.com/watch?v=wrL3GMZVaAc :)
Много силно...!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29637
Блогрол
1. С нея светът е едно добро място за живеене
2. AssumtoI
3. Тук е топло!
4. MamkaMu
5. Лъчезар - Raylight
6. Теодор...Търновски
7. Евразол
8. Класика - отвсякъде
9. Из невяра
10. Огнени блондинки
11. Летящата с драконите
12. Искам да знам - музика
13. Внимение! Наличие на разум!
14. Хейви метъл
15. шареният свят на Марта
16. някакви прицели
17. Звън на камбана
18. Хензелски
19. Ладо в Свободния нет
20. глътка въздух със Сблъсъци
21. Много важен урок от andi
22. haralanov
23. Torquemada
24. Нещо Благородно
25. Conservative
26. Нещо твърде полезно
27. ДЪЖД
28. Новият роб не вдига революции
29. The New Deal
30. човекът прашинка
2. AssumtoI
3. Тук е топло!
4. MamkaMu
5. Лъчезар - Raylight
6. Теодор...Търновски
7. Евразол
8. Класика - отвсякъде
9. Из невяра
10. Огнени блондинки
11. Летящата с драконите
12. Искам да знам - музика
13. Внимение! Наличие на разум!
14. Хейви метъл
15. шареният свят на Марта
16. някакви прицели
17. Звън на камбана
18. Хензелски
19. Ладо в Свободния нет
20. глътка въздух със Сблъсъци
21. Много важен урок от andi
22. haralanov
23. Torquemada
24. Нещо Благородно
25. Conservative
26. Нещо твърде полезно
27. ДЪЖД
28. Новият роб не вдига революции
29. The New Deal
30. човекът прашинка