четиво за единаци в капан_1           Ако си бил достатъчно безотговорен да пилееш всичко, което си получавал и достатъчно глупав, да не предвидиш сушата, ти неизменно попадаш в капан, приятелю!    Рано или късно желязото притиска лапата ти или пропадаш в ров, достатъчно дълбок за да не успееш да се измъкнеш с отскок…както до сега!   Ситуацията е популярна и много описвана, гарнирано с умни съвети как да се измъкнеш от нея.     Съвети, изпълнението на които биха те предпазили да попаднеш тук, но не и реално да те измъкнат. И по силите на Суперхищник…ако ти беше такъв, нямаше да си в капана.
    Е, аз имам  добра новина  - спасение има! И то е в инстинкта, а не в разума!        Най-вече – във възпитанието на чувствата.             Първо правило -  НЕ ДРАМАТИЗИРАЙ!         Много важно е да запазиш самообладание. Ти си добър човек, сигурна съм, инак не би бил в капана, но! – сведи чувствата си до излъчване на змия! Добре, де  - поне на дракон!    Елементарно е, но е така трудно за изпълнение.

   Why me?                                                     А защо не? Въобразяваше си, че си различен? Е, не си и е време да го научиш! Казвам ти го, защото те обичам! Най-голямата грешка, която можеш да направиш в този момент е да започнеш да пилееш време и енергия в безмислена, изгаряща злоба. Гадно е, знам. Но корабът на твоя досегашен живот е вече доста далеч, пътуващите на него отговарят със „здрасти!” на отчаяните ти махания за помощ и даже бършат сълзи от раздялата!    После идва паниката. В настървен опит за измъкване започваш да плуваш или копаеш в различни посоки, без да си даваш сметка, че из пропилените в нехайно безделие години си изгубил тренинг, професионализъм и най-вече инстинкт за действие в криза. Това е крайно глупаво. Не можеш със закърнели умения да се върнеш на пистата – там състезателите са подготвени и добре екипирани, нямаш шанс, драги! Енергичните опити да плуваш в различни посоки само ще те изтощят или пък от копаене ще разраниш лапите си…полза никаква. Да, зная такива, които са прегризвали лапата си и са се спасявали, но номерът върви при едрите хищници и не е за дребни бозайници, като теб! Прочее – без паника! Да, „Галактическия стопаджия…” е добър релакс за загрявка…

   Тake it easy!                           Спокойно! Още не е започнала бурята. Не пропилявай времето до нея в паника, защото тя така или иначе ще дойде. И е добре да си готов за това…        Най първо се огледай – всеки ров се прави в здрава почва, а там винаги има относително стабилни конгломерати, по които да изградиш своята стълба към измъкването. Иначе казано – трябва ти нещо здраво, за да се задържиш над водата, но и  леко при това, защо – ще ти кажа по-късно, когато дойде бурята!       Сега е моментът да се сетиш за всичките си познайници от преди време, ония, с които си бил на кимане, като  се видите и то по време на национален празник, да речем. Защото ти трябва работа, някаква работа, понеже безделието убива духа, а и трябва да се храниш в крайна сметка. Не досаждай и не повтаряй с настояване за помощ! Не забравяй, че повечето хора мразят лузърите и сега не е време да ги съдиш за това. Постоянствай внимателно…по-едрите камъни се откриват след много нежно отстраняване на песъчинките и досадни органични включвания. Важно е да вярваш, че ще успееш. Унинието, отчаянието са най-сигурният начин да идеш до канавката край пътя, от която измъкване вече няма…щото е от бетон.   Бетонът на предаването!       Винаги има работа, която никой не иска да я работи. Гордостта и честолюбието са лоши съветници в момента, защото бурята наближава или чуваш стъпките на ловците вече…        Прочее, да влезеш в ритъма на ангажиран човек е най-доброто решение!    Видът на ангажимента е без значение!

muss Hammer sein!
Тъй рекал Георги Димитров...май.
Ако не искаш да си дивеч, бъди ловец...ако не си веган.

Бурята бива различни видове, най-често в чаша с вода)

За всяко нещо си има мрежа:))
Целта е да се измъкнем от нашата!:);)

Няма да ви занимавам с дреболии!:))

хищниците не попадат в капани на хлебарки

Чудесни метафори, много сълзи и събиране преди пълното разрушение.
Няма лесен живот.

хлебарките не ловуват, ан, те са пълзящи паразити.:))
Паразитите никога не са били обект на интереса ми...

Няма, за повечето Хора.:(
Никога не съм минавала през пълното саморазрушение, Ан! Тъмната страна ме привлича, но не чак до толкова! Щото съм страхлива, вероятно...или твърде несериозна, знам ли...

Твърде метафорично, верно, ама в прав текст ще е пълна скука - лихви, проценти, трудова заетост...дивотии!!!
Всеки ти казва да се стегнеш, никой не казва - как, аджеба!:)))

И да се наспиш, чу ли?!!!!:)

Гордостта и честолюбието са лоши съветници!

Вярата в успеха си е 50 % постигната цел. Според мен.

Са си плюли на гордостта. Познавам доста бивши "величия", които се борят за оцеляване, попаднали в капана на безизходицата. Дори и емигрантите, работят най-непрестижната работа, за да издържат себе си и близките. Крайно време е преследвания да стане преследвач и ловец...

Гордостта и отчаянието са лоши съветници. Практичността и бързото ориентиране във всяка ситуация може да помогне в измъкването. Само здраво стъпил на земята човек може да го разбере, другото е само суета. поздрави, Тит!

Мъдри мисли на човек излязъл от капана .. надявам се :) Запазването на самообладание не винаги е най-добрия подход. Пнякога бурна реакция те вади от дупката успешно. Абе каквото работи.
Поздрави!

...и упование трябва!:)

не всяка безизходна ситуация е капан, мисля!: Но така ни се струва.:) Аз предалиет се бивши величия не ги съжалявам...думата ми е към малките, обикновени хора, които ежедневно прескачат житейските трапове...



Тук леко не съм съгласна, щото хищничеството не ми е в природата...както и на повечето хора, вярвам! Дълбокото ми убеждение е, че спасението е в сътрудничеството, но за това - по нататък.:)

симпатизирам на единаците, самата аз съм такава, но...човек е сам само в гроба!:(
Прекаленият егоизъм убива човешкото в нас и ни превръща в нещо, което не харесвам...

През тези две години най-много ми е помагала тъкмо човешката причасност, онази, БЕЗ "Ама що? Как така? Не трябваше да го допускаш!" и прочее, гарнирана със съвети, които въобще не ми бяха нужни, щото аз тези неща си ги знаех...
Това ме навежда на нуждата да напиша тези и последващите думи, защото знам, че това са нещата , които уплашеният, смазан и обезверен човек трябва, непременно трябва да чуе в безизходна наглед ситуация!:))

Благодаря!:)

Винаги ми е било неловко да ти опонирам, че онова, което върви при рисовете, не приляга на дребни белки като мен!:))
Даже и да работи...

Поздрави от мен !
Мнение:
- Този който иска , той може, този който може ...няма за приятели гордост и честолюбие, освен това сетивата му почти винаги различават в конгломерата - стълбата на своето спасение...! :))


Писах подобно нещо и сутринта , но ...изчезна някъде !
Добър наръчник за оцеляване!

и на мен ми се губят коментарите...и не само!:)
Важно е ние да се откриваме!:)))

Оцеляването още не е победа...

Човек има склонността да преувеличава както нещастието, така и щастието си.
И още една мисъл (чужда :)) Човек няма нужда от съвети, а само от потвърждение на собствените си намерения.

И така - ти сама го казваш - Спокойно!
Достатъчно мъдра си :)

Знаеш Второто ми име...!:);)

БЛАГОДАРЯ ТИ, БЛАГОДАРЯ!

Благодаря за съветите! Тъкмо навреме ги прочетох, че бях виснала на кръста и се чудех как да се спася!
Хубава вечер от мен!
Рая

2rVptA <a href="http://sytnwcmgedoj.com/">sytnwcmgedoj</a>, [url=http://gohlkqsrzhun.com/]gohlkqsrzhun[/url], [link=http://oohzfsgbilzq.com/]oohzfsgbilzq[/link], http://sercdadzrifv.com/