Почивката сред природата е благодатна...
А копривата може да се сече с мотика... :)

Ето ти начин да си починеш пълноценно /ако не се брои мрънкането на децата/.

И моят син не би издържал толкова дълго без градските "придобивки". Макар да ходим до село само за ден, до ранния следобед му е поомръзнало и ползва всяка почивка да се усамоти с PSP-то...
А ти не се отчайвай бързо, продължавай с опитите за "сближаване с природата";))

Вечер ги поливахме с водата от тъй наречения басеин!:))))

тя към сряда взе да мрънка, щото и беше скучно. Аз по цял ден с храсти и коприви се разправях. Докато имаше съседски деца за игри беше добре, но като се наложи да хвана федербала ми дойде множко и на мен!:):)))

Светът на нашето детство ...
И нищо, че част от магията я няма; хубавото е, че пъстротата на живота е все там! Привет, Тит!:)

Tam...v selskata kqshta...tam..m. deto spomena se vrqshta...
Vrqshta se i te darjava- s blagosloviata na 4akashtata kqshta i dobrite misli.
Pak si idi na selo,nagledai gradinata, sedni pod asmata i zabravi za mig za skapania grad i njama da sbqrkash.

нейният проблем беше, че не и обръщах достатъчно внимание.
Иначе и старото рало и беше интересно, и чекръка, и стана, разглобен на части...ииии "ама как точно се е убола принцесата с това вретено?"
Като прибавим и откритите в библиотеката разкази на А. Каралийчев - чудесно си беше. Но тя чете бързо, нямаме вълна за предене - скука. Една важна част от пъзела на селския живот липсва и туризма не е пълноценен без нея:)

Теди, като е така, следващия път се приготви по-добре - курс по предене и едно руно непрана вълна. Непрана, за да осигури повече занимания: попарване, пране, чепкане и... разбира се, предене:)) И сега баба ми ми е "пред очите" - с хурка от едната страна и с вретено в другата ръка.

При нас е съвсем необитаем двора на съседите и там е славейчовия рай!
Не ми се мисли какво ще се случи, когато наследниците се споразумеят и я продадат...

няма ги баба и дядо и е страшно пусто без тях!
Всяко поколение си иска своето време, надявам се да и остане някакъв спомен в главата и усещане за принадлежност към нещо, красиво и просто.
И че всяко истинско удобство се постига с труд. Понякога дращеш и парещ краката. Но удоволствието е различно. Купеното с пари не е като онова, което правиш със собствените си ръце и усилия!:))

сериозно съм амбицирана да последвам съвета ти!:)

имаме всичко необходимо да изтъчем халище или китеник / за него повече работа трябва/.:))
Това се прави зиме, обаче - като няма кърска работа!:)

зеления рай

Такава почивка най-обичам:)

Откъсне ли се човек от града дори за малко и веднага се разведрява. За някои селото може да е скучно, за други е извор на спокойствие.

Копривата аз не я изкоренявам, ползвам я като природен пестицид, сварена с тютюневи листа мори почти всички лоши бубулечки:)

Дано другата седмица пак да успеете да отидете на село!

но приятели с такива - доста. За нас, възрастните е релакс, но за децата ако не ходят из гори и поляни и рекички е пълна скука. Трябва някаква смислена и за тях дейност.
Хубави снимки;0

поне още седмица ще бъде. След това, ако не завали - всичко прегаря, въпреки че е в планината.

само да завали и пак тръгва. Заделила съм я на една страна, сушена, та може да пробвам твоята рецепта. Макар за тютюна сърцето да ме заболи !:):))

Трябва да я наблюдавам, а и по-голямата част от времето през деня беше такава жега, че да не се показва човек на слънце.
Аз обръщах сено и поливах от реката като малка.
Снимките са от джиесемите ни - само за разяснение, без никакви художествени претенции.:))
Много ме е яд, че нямах нещо ссвястно, за да заснема онези прекрасни виолетови създания, или птиците по лозата и покрива...и славеяможеше да се хване с добър фотоапарат, предполагам.
Такова птиче разнообразие не помня, но...пчели нямаше, което е странно, щото съседа имаше кошери.

Ами насей си и тютюн, не е никак трудно. Хем ще си правиш естествен пестицид, хем ще си имаш за лична употреба и то чист, без гадориите, които ги добавят във фабриките:)

Утре и това ще правим, че в нашия двор също са се настанили нерегламентирани представители на пазарната икономика в действие. При нас от няколко години нищо не е правено и са израснали храсти. По рано свекъра се грижеше (бог да го прости). Сега сме си купили една резачка за храсти и съпруга ще се забавлява с нея, а аз ще си бера билките. Така де, кой каквото може ще прави:))) Децата са ни пораснали, та няма кой да ни вади душата, че няма интернет и т.н. Щом като пак ще ходите, значи има надежда да й хареса на твоята сладурана. Поздрави!!

не ядат пчелите? И като не искаме да ни хапят комари и пръскаме отрови - горките пчелички как да оцелеят? Прекаленият комфорт почти винаги е разрушителен за някого.
Хубаво лято и на двенките:)))

Поздрави и пак да избягаш!

пак отивайте!