Отвъд вратата….



        това е Адът според Ботичели, ако не знаете..

     Разбира се, че не съм с дълги пръсти, даже ноктите ми не са оформени. Звънък глас отдаван нямам, но меланхолията е същата. В /гледам/ 5000 /кажи-речи/ коментара съм натворила впечатляващо количество глупости, рядко – попадения  и зрънца уникати:), всички те обаче – искрени!    Понякога се питам -  колко глупав и непрактичен трябва да е човек, за да му се стоварят максимално количество неблагополучия? С колко несериозност и безгрижие трябва да са замесени, за да се отзове в улица без изход и колко още инат трябва да притежава, за да продължава да се надява, че все някоя стена ще поддаде?     Бих могла да говоря толкова много за това, което не съм и никак не бих могла да посоча положителни черти, с които да се гордея…         Някъде тук четох, че надеждата е храна за глупаците. Че разумният човек не се надява. Имах едно възражение тогава, но не го споделих - Адът е мястото, в което не живее надеждата! Но нали пусто, не помня от де го знаех, пък и с авторитети не споря!:):))     Може и да не забелязвате, но за една част от хората този свят е ад, щото няма надежда. И в този ад има от всичко – злоба, презрение, лицемерие, лъжи и болка, много болка, А всяка болка е зло и ние отчаяно плуваме в океан от зло. И онова, което като вълшебство възкресява надеждата са слабите протегнати ръце на другите като теб, които внезапно те издигат неочаквано над злобната лава и успяваш да поемеш дъх, къс дъх, преди адът да те поеме отново…     Това не е нескопосно поетично сравнение /което не го прави скопосно!:):):)/       Връхлитащата реалност ми е избила всичката романтика, барабар с нея – способността да мисля адекватно и /страхувам се/ омаломощила въображението ми до невъзможност да ражда идеи, което е доста неприятно, даааа.       Но като ще е ад – да е ад като хората!     Мразя половинчати работи и се надявам да не се разочаровам!    Ууууф! Пак тази Надежда!:))       Не знам до колко бих могла да бъда смирена – и това не ми е силна страна. Но след безверието и убийството най-тежкият човешки грях е неблагодарността, така мисля!    Щото има благородна лъжа, но благородна неблагодарност няма!    Тъй че, преди да ида там, дето ми е мястото, държа да ви благодаря!:))      Преди всичко на доста хора, които нямат идея, че пиша тъдява, та каймо ли – да го прочетат! Последният месец и половина разколеба у мен увереността , че у нас човек е сам с проблемите си. И това ми дава един странен хъс!:)    После това - едно широко Благодаря на едно Цвете, за всичката му загриженост!    На най-златистия оптимист сред най-обсъжданите аватари благодаря и за това, че изстудува с нас проклетия Бактобан и за всичкия смях благодаря!   Благодаря на всеки, изразил причастност по своя си начин…сега си давам сметка, че става сериозен списък, а исках да бъда кратка и дискретна!:))    Впрочем, Адът едва ли е чак толкова лошо място, ако вярваме на Елин Пелин. Поне българският му вариант! Все пак Данте е архаичен някак и на италианците много не може да се вярва, поне според последните информации…      Ще поживеем – ще видим!    Човек се надява, докато е жив, но не живее, за да се надява!:))

И Адът , и Раят са тук и в нас, хората... Нормално е за мислещия човек да търси, да се лута между съмнението, надеждата, вярата...
Пожелавам ти искрица Надежда!... :)

Точно когато спра да се надявам дори... пускам точно това парче на
Black Sabbath и нещатата ми се случват ;)

Ада си е вътре в мен и си го нося скрит...щото как де ме разберат другите
дето виждат само подредения ми свят ...

Не знам за Рай и Ад, нито за Надежда и Благодарност, но си мъдър и силен човек!

Пожелавам ти много щастие, реализация, любов и удовлетвореност!

П.П. Това заглавие е подвеждащо - не разбирам съвсем италиански, ориентирам се в него от испанския и латинския, и знам, че това е Дантевото: О. вий, които пресичате тоз праг - надежда всяка тука оставете! - но първоначално, преди да го прочета помислих, че са думи от някоя италианска песен... ;)

Не съм привърженик на алкохола,но при вас май вече е студено и не може да излезеш на дълга разходка,затова пийни едно две с някого и сменете темата.А надежда има и в Ада,убедена съм.Благодарност няма никъде,даже може и от речника да я махнат тази дума.

"С нея светът е едно добро място за живеене" - твърдението ти ми е достатъчно и благодаря за него.
Надеждата няма да я изоставяме, докато имаме уверението, че човеци сред хората все още има. Има ги и сред блогърите, като разбира се, не визирам себе си.
Теди, от сърце ти желая късмет и здраве!
Усмихни се!

Съгласен съм с размислите ти - написани са умно и без правописни грешки, а такива са само 5-6 блогера, които пишат грамотно;))
Ще ти представя на-точното описание на ада, от великия Сартр-
Адът -това са другите.

Хубав ден и на теб!:))

се сетих за Блек Сабат!:))
Не съм им фен, но ако трябва да се изсвири Адът достатъчно хармонично и интелигентно - те са!:):):))

е в общи линии най-точния превод!
Пише го на входа на Ада, според Данте!:)
Да, Маджик - всъщност е песен. "Божествена комедия" има няколко превода на български, при това със спазени ритмики и прочее поетични тайнства. Даже стиховете във всяка песен са точно 33 - в това има отделен смисъл, но аз и от Ад и от Поезия не разбирам...
Впрочем, тук, в тази песен е и една от най-поетичните строфи в цялата Комедия...

« 'Per me si va ne la città dolente,
per me si va ne l'etterno dolore,
per me si va tra la perduta gente.' »

През мене се отива в печалния град,
през мене се отива в вечната скръб,
през мене се отива при погиващите люде.

Превода е на Константин Величков. В поемата е по-различно, разбира се.
"...надежда всяка тука оставете" също е негов превод.

Красиви неща от времената, когато хората са се боели ако не от Бога, поне от Ада.
Днес си го правим сами...тук.

Благодаря ти, Маджик!:)

Не са много хората, с които мога да говоря на такива теми, а и те биха те подкрепили!:):):))
Благодарността е като съвестта и все се среща, да ти кажа...все още!
Имам някой колебания относно начинът на изразяване, но това са подробности...

Тази фараза е от една злокобна книга - Мълчанието на агнетата, там само светът беше "по-интересен". Беше отправена от д-р Лектър към Клариса...в края, когато и обеща, че няма да я изяде!:):):))
Сега си го признавам /тя се изчервява/ - запомнила съм подредбата на думите!
Нямам канибалистични наклонности, макар че, признава си, понякога ми иде да изям някого...
Благодаря, Цвете, няма да се дам - поне не без бой!:):):)))

Чувала съм го - коя съм аз, да споря със Сартър, макар да ми се струва, че има по-дълбок смисъл в тези думи. Честно казано, не познавам целия текст, от който е цитата...
Аз и "Божествена комедия" само като ученичка съм я чела!:)))
От известно време я живея, обаче!:))
Приятна вечер, Трубадуре!:)

Книгата не съм чела, филма гледах няколко пъти, но такава фраза не помня. Няма и значение де :)))
Естествено, че няма да се даваш, само да си посмяла :Р
За бой не давам да се говори :)

Понеже хора като нея правят света интересен.
Беше вече на някакъв остров и чакаше оня гад - доктора, дето го тормозеше...
То аз в този филм нормални хора почти не помня да имаше, ама...

Спомням си сцената, думите - не. Остава ми успокоението, че никой няма да има желание да съм му вечеря :)))))))))

Мисълта на Жан Пол Сартр „Адът - това са другите“ изразява, че няма нищо хубаво на света освен, че си съвсем сам. В тълпата човек е с другите, но не е с никого. Неговото качество там е количество. Той е единица в множеството, песъчинка в навалицата. Това е, защото в днешно време не съществува приятелство, а само предателство, завист, лъжа и други подобни качества.

колко си права. И аз си имам един лаф за надеждата: "Надеждата крепи чавека, докато го събори". Звучи оптимистично, нали??? Мен ако питаш, ако сами не си се вземем в ръце, това с надеждата вярно ще ни обезвери до дупка. А адът е навсякъде, много лесно е да превърнем живота си в ад, номера е да го избегнем. Я сега една голяма усмивка от мен, че нещо прекалено философски и възминорно ми прозвуча!

Твоето "Човек се надява, докато е жив, но не живее, за да се надява!", аз съм си го натамънила като надеждата е неизтребима, но понякога сама се спихва. Но знаеш ли, преди около година открих, че надеждата не умира последна. След нея остава неволята и тя е истинския спасител.
Поздрави! Бъди здрава!!

Баси и примирението те е обхванало...
Ако си ми под ръка, такова дясно кроше шъ ти забия, чак нова снимка шъ си прайш пак.
Мястото ти е при нас, не го забравяй!
:)))))

Имам чувството за нещо недоизказано и то точно най-важното.

Е, и аз го прочетох и някак сродно ми стана! Ако има нещо.... оптимизъм и успех ти желая! А живота си е ад и рай.....

освен като тълпа, хората се срързват и в други общности...не ми се вярва който и да е, да е щастливо самотен. А иначе човек е сам по презумпция!

Да, много е важно да имаш здрави ръце, в които да се вземеш!:) И да не са вързани...:)

Пак стигнахме до нашенското творчество!:)
благодаря ти!:)

Утре имам среща с работодател /евентуален/.
Ш`реши, че съм побойничка и...
Много прегръдки и усмивки, Ели!:))

Животът е прекрасен, каквото и да значи това!:)

Надеждата... Дозата прави лекарството. Успех утре, Тит! :)

стискам палци!

Всеки път, общуването с теб е било прямо и непресторено и за мен, заради което те приех за приятел, Тит. В този ти текст виждам 2 заблуди - те наистина са такива. Едната, че виждаш само лошото в себе си и втората, че болката е зло. Първо - болката не е зло в никакъв случай - просто доброто е път и тя е по пътя. И второто: най-големите ни слабости са нашия личен уникален трамплин към нашата и само наша сила - мисля, че всичко останало е заблуда и самозаблуда.

"Адът - това са другите" / Жан-Пол Сартр /

Тук намерих интересна интерпретация на пиесата на Сартр "Без изход" (пиеса в която един от персонажите произнася станалата емблематична за екзистенциализма фраза: "Адът това са другите."):
http://sdabg.net/page.php?dir=articles/&id=article5
Всъщност, излизайки отвън цитираната интерпретация ми се ще да перифразирам Ницше чрез Ошо, който пише, че при сегашното си еволюционно стъпало човек не може да живее без самоизмами. Нашето сънуване наяве, образите, фантазиите чрез които сме научени да живеем, са самоизмамите на нашия ум. Сегашният човек, това “обществено животно” (“Homo est animal sociale” – Аристотел) не може да живее с истината. Затова и Патанджали (бащата на науката Йога) след първата си сутра "1. А сега науката Йога." веднага ни вкарва в истинската същност: "2. Йога е спиране на ума." Всъщност за да можеш да спреш надеждата, трябва да можеш да спреш и отчаянието. Просто двете страни на една монета. Монетата на ума. Която трябва не само да хвърлиш. Но и да изхвърлиш от себе си. За да я няма у теб. За да спреш ума. За да спреш ада на самозаблудите. И да си истински. Макар да не изглежда никак просто… да спреш ума!?! За някои пък може да е елементарно. И “Надежда всяка тука оставете!” да е всъщност спирането на ума и истинското решение. Решение, което е дал… Буда. И за което казва че… “трябва да го намериш сам”.
В нашия (слу)чай… в Данте.
(И това ако не е “Божествена комедия”, здраве му кажи. :-)))

Ако знаеш колко си права?

Успех!!!...пък другото ще се нареди...то като тръгнат нещатата веднъж и вървят...
тогава и не ти идва на ум за разни надежди ;)

като 5000-ен да ти донесе късмет, дано! Успех!

Човек се надява, докато е жив, но не живее, за да се надява!:)

понякога една надежда ни остава!

Сърбят ме пръстите да отговоря на невероятните ви коментари, вярвам, че ще мога да го направя някой ден!:)
Благодара ви, благодаря ви отново!:)))
Надеждата действително е неизтребима...

Пътя е от тук. Трябва да се премине. Разни храсталаци ще те поодерат, някой ще отхапе нещо пътьом. Няма да стигнеш цял. Ясно е. Има си цена.

Ама важното е да стигнеш. Надеждите и изобщо оценките на самосъстоянията не са за ходещи хора, а за съзерцатели. Скачай в чепиците, че съмна:)))

Ще се моля за теб ! Гуш !