Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2011 02:48 - Из "Братя Карамазови", Ф.М. Достоевски ІV
Автор: tit Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1726 Коментари: 3 Гласове:
28

Последна промяна: 27.04.2011 02:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Книга пета 

             Pro и Contra

                         V. Великият инквизитор - финал

image

A.Cheprunov, STF


     „…О, ние ще ги убедим най-накрая да не се гордеят, защото ти ги превъзнесе и с това ги научи да се гордеят; ще им докажем, че са слабосилни, че са само жалки деца, но че детското щастие е по-сладко от всяко друго. Те ще станат плахи и ще почнат да ни гледат и да се гушат в нас от страх като пиленца в квачката. Те ще се дивят и ще се ужасяват от нас и ще се гордеят, че ние сме толкова могъщи и толкова умни, та сме могли да умирим такова буйно хилядомилионно стадо…………………………………

……………………………………………………………………………………………….

     Да, ние ще ги караме да работят, но през свободните от труд часове ще им наредим живота като детска игра, с детски песнички, хор, невинни танци. О, ние ще им разрешим и греха, те са слаби и безсилни и ще ни обичат като деца, защото ще им позволим да съгрешават. Ние ще им кажем, че всеки грях ще бъде изкупен, ако е направен с наше позволение; а им позволяваме да съгрешават, защото ги обичаме, а наказанието за тези грехове — добре, ние ще го поемем. Да, ще го поемем ние, а те ще ни обожават като благодетели, понесли техните грехове пред бога. И те няма да имат от нас никакви тайни. Ние ще им позволяваме или ще им забраняваме да живеят със своите жени и любовници, да имат или да нямат деца — всичко това според тяхното послушание — и те ще ни се подчиняват с веселие и радост. Най-мъчителните тайни на съвестта си — всичко, всичко ще споделят с нас и ние всичко ще решим и те ще повярват на нашето решение с радост, защото то ще ги избави от великата грижа и страшните сегашни мъки на личното и свободно решение………………………………

………………………………………………………………………………………………….

      Кротко ще умрат те, кротко ще угаснат в твое име и след гроба ще намерят само смърт. Но ние ще запазим тайната и за тяхно щастие ще ги примамваме с награда небесна и вечна. Защото, дори да има нещо на оня свят, то, разбира се, няма да е за такива като тях. Казано е и е предсказано, че ти ще дойдеш и пак ще победиш, ще дойдеш е твоите избраници, е твоите горди и могъщи, но ние ще кажем, че те са спасили само себе си, а ние сме спасили всички……………………………………..

     И ние, поели техните грехове в името на тяхното щастие, ние ще застанем пред тебе и ще кажем: «Съди ни, ако можеш и ако смееш!» Знай, че не ме е страх от тебе. Знай, че и аз съм бил в пустинята, че и аз съм постил и гладувал, че и аз съм благославял свободата, с която ти благослови хората, и аз се готвех да вляза в числото на избраниците твои, в числото на могъщите и силните с жаждата да се «допълни броят»[. Но се пробудих и не пожелах да служа на безумието. Аз се върнах и се присъединих към сонма на онези, които поправиха твоя подвиг. Напуснах гордите и се върнах при смирените за щастието на тези смирени. Това, което говоря, ще се сбъдне и нашето царство ще се съгради. Повтарям ти, още утре ти ще видиш това послушно стадо, което, щом му дам знак, ще се хвърли да събира горящите въглени към кладата, на която ще те изгоря, задето си дошъл да ни пречиш. Защото, ако има някой, който да е заслужил най-много от всички нашата клада, това си ти. Утре ще те изгоря. Dixi“.

………………………………………………………………………………………………..

………………………………………………………………………………………………..

— Може би ти самият си масон! — изрече внезапно Альоша. — Ти не вярваш в бога — додаде той, но вече с извънредно голяма скръб. Стори му се освен това, че брат му го гледа с насмешка. — И как свършва твоята поема? — попита той изведнъж, свел очи към земята. — Или вече свърши?

      — Исках да я свърша така: когато инквизиторът млъква, чака известно време какво ще му отговори пленникът. Тежи му неговото мълчание. Видял е как затворникът го е слушал през цялото време проникновено и кротко, гледайки го право в очите и очевидно не желаейки да възразява нищо. Старикът би искал онзи да му каже нещо, макар и горчиво, страшно. Но той изведнъж мълчаливо се приближава до старика и леко го целува по безкръвната деветдесетгодишна уста. Това е целият отговор. Старецът трепва. Нещо мръдва в ъглите на устните му, той отива към вратата, отваря я и му казва: „Върви си и не идвай повече… изобщо не идвай… никога, никога!“ И го пуска по „тъмните градски стъгди“. Пленникът си отива.


    — А старикът?

 

   — Целувката гори на сърцето му, но старикът си остава със същите идеи.”

image
The Grand Inquisitor," 1948, wood engraving by Fritz Eichenberg










Гласувай:
28



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boristodorov56 - Стига с тоя The Grand Inquisitor!
28.04.2011 00:57
На кого му се чете и мисли, па и посред нощ.

Я дай тука останалото агнешко и бирата - Милко Калайджиев - до дупка!
Да събудим комшиите!
цитирай
2. tit - Борка,
28.04.2011 11:42
ма то това крещи - само, че сме глухи...
Както и да е - това е края!:)
цитирай
3. universalnite000 - :) Ех, няколко дни да не влизам в б...
29.04.2011 11:51
:) Ех , няколко дни да не влизам в блога и ето какво съм изпуснал ... Изборът на "Братя Карамазови" е невероятен ! Благодаря за това хубаво припомняне , Тит ! Поздрави !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tit
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2759632
Постинги: 206
Коментари: 7693
Гласове: 29637
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031