Постинг
27.03.2011 21:05 -
Встъпително обръщение на Джон Ф. Кенеди
Произнесено от 12:51 до 13.05 ч. (ИСТ) на 20 януари 1961 г., веднага след полагането на президентската клетва за встъпване в длъжност.
Вицепрезидент Джонсън, г-н председател, г-н върховен съдия, президент Айзенхауър, вицепрезидент Никсън, президент Труман, преподобни духовници, съграждани, Ние отбелязваме днес не победа на партия, а празник на свободата, символизиращ край, както и начало, означаващ обновление, както и промяна, защото аз произнесох пред вас и Всемогъщия Бог същата тържествена клетва, която предците ни предписаха преди почти век и три четвърти. Светът сега е много различен, защото човекът държи в смъртните си ръце силата да премахне всички форми на човешката бедност и всички форми на човешкия живот. И все пак същите революционни убеждения, за които се сражаваха предците ни, все още са оспорвани по света – убеждението, че правата на човека идват не от щедростта на държавата, а от ръката на Бог. Ние не смеем днес да забравим, че сме наследници на тази първа революция. Нека словото да се понесе от това време и място, до приятел, както и до враг, че факелът е предаден на едно ново поколение американци – родени през този век, калени от война, дисциплинирани от тежък и горчив мир, горди с древното ни наследство и несклонни да видим или позволим бавното унищожаване на онези човешки права, на които тази страна винаги е била отдадена и на които днес ние сме отдадени у дома и по целия свят. Нека всяка нация знае, дали ни желае добро или зло, че ще платим всяка цена, понесем всяко бреме, посрещнем всяка трудност, подкрепим всеки приятел, ще се противопоставим на всеки враг, за да осигурим оцеляването и преуспяването на свободата. Толкова обещаваме – и повече. На онези стари съюзници, чиито културен и духовен произход споделяме, обещаваме предаността на верни приятели. Обединени, малко не ще можем да направим в множество сътруднически начинания. Разделени, малко ще можем да направим – защото не смеем да посрещнем мощно предизвикателство скарани и разцепени. На онези нови нации, които посрещаме в редиците на свободните, даваме думата си, че една форма на колониален контрол няма да си е отишла само за да бъде заменена от далеч по-желязна тирания. Ние няма да очакваме винаги да ги открием, подкрепящи виждането ни. Но винаги ще се надяваме да ги открием, силно подкрепящи собствената си свобода – и да помнят, че в миналото онези, които глупаво търсели власт като яздят гърба на тигъра, свършили вътре. На онези хора в колибите и селата на половината свят, мъчещи се да разбият оковите на масовата бедност, ние обещаваме най-добрите си усилия да им помогнем да си помогнат сами, за какъвто и период да се изисква, не защото комунистите може да го вършат, не защото търсим гласовете им, а защото е правилно. Ако едно свободно общество не може да помогне на мнозината, които са бедни, то не може да спаси малцината, които са богати. На нашите посестрими републики южно от границата ни, ние даваме специално обещание – да превърнем добрите си думи в добри дела – в един нов Съюз на прогреса – да помогнем на свободните хора и на свободните правителства да отхвърлят оковите на бедността. Но тази мирна революция на надеждата не може да стане плячка на враждебни сили. Нека всички наши съседи знаят, че ще се присъединим към тях, за да се противопоставим на агресията или подривната дейност, където и да е в Америките. И нека всяка друга сила знае, че това полукълбо възнамерява да остане господар на дома си. На това световно събрание на суверенни държави, Обединените нации, последната ни и най-добра надежда в епоха, когато инструментите на войната далеч са изпреварили инструментите на мира, ние подновяваме обещанието си за подкрепа – да предотвратим то да стане просто форум за нападки, да засилим щита му над бедните и слабите, и да уголемим района, в който разпорежданията му важат. Накрая, на онези нации, които ще се направят наш неприятел, ние предлагаме не обещание, а искане: и двете страни да започнат наново търсенето на мира, преди тъмните сили на унищожението, отприщени от науката, да обгърнат цялото човечество в планирано или ненадейно самоунищожение. Ние не смеем да ги изкушаваме със слабост. Защото само когато оръжията ни са достатъчни отвъд съмнение, можем да сме сигурни отвъд съмнение, че никога няма са бъдат използвани. Но нито могат две велики и мощни групи от нации спокойно да приемат сегашния ни курс – и двете страни обременени от цената на модерните оръжия, и двете правилно обезпокоени от постоянното разпространение на смъртоносния атом, но въпреки това и двете състезаващи се да променят това несигурно равновесие на терора, което задържа ръката на последната война на човечеството. И тъй нека да започнем наново – помнейки и от двете страни, че вежливостта не е знак за слабост, а искреността е винаги предмет на доказателство. Нека никога не преговаряме от страх, но нека никога не се страхуваме да преговаряме. Нека и двете страни да изследват въпросите, които ни обединяват, вместо да преповтарят въпросите, които ни разделят. Нека и двете страни за първи път да формулират сериозни и прецизни предложения за инспекцията и контрола на оръжията – и да внесат абсолютната сила да се унищожат други нации под абсолютния контрол на всички нации. Нека и двете страни да се стремят да призовават чудесата на науката, вместо ужасите ѝ. Заедно нека да изследваме звездите, покорим пустините, изкореним болестите, да проникнем в океанските дълбини и да насърчаваме изкуствата и търговията. Нека и двете страни се обединят, за да се вслушат по всички краища на света в заповедта на Исая: „да премахнете тежкото бреме ... и да позволите на потиснатите да тръгнат свободни“. И ако едно предмостие на сътрудничество изтласка джунглата на подозрението, нека и двете страни се присъединят към създаването на едно ново усилие, не нов баланс на терора, а нов свят на закона, където силните са справедливи, слабите сигурни, а мирът запазен. Всичко това няма да бъде завършено в първите сто дни. Нито ще бъде завършено в първите хиляда дни, нито в живота на тази администрация, нито дори може би в нашия живот на тази земя. Но нека започнем. Във вашите ръце, мои съграждани, повече от моите, ще почива крайният успех или провал на нашия път. Откакто тази страна е основана, всяко поколение американци е било призовавано да даде потвърждение за националната си преданост. Гробовете на млади американци, отзовали се на призива към служба, обкръжават земното кълбо. Сега тръбата отново ни зове – не като призив да носим оръжие, макар от оръжия да се нуждаем, не като призив към битка, макар за битка да сме готови – а призив да понесем бремето на една дълга сумрачна борба, година след година, „ликуващи в надеждата, търпеливи в изпитанията“ – борба срещу общите врагове на човека: тиранията, бедността, болестта и самата война. Можем ли да изковем срещу тези врагове един внушителен и глобален съюз, север и юг, изток и запад, който да може да осигури по-плодовит живот за цялото човечество? Ще се присъедините ли към това историческо усилие? В дългата история на света само на няколко поколения е била дадена ролята да защитават свободата в нейния час на максимална опасност. Аз не отбягвам тази отговорност – аз я приветствам. Аз не вярвам, че който и да е от нас би си сменил мястото с които и да било други хора или с което и да било друго поколение. Енергията, вярата, посветеността, които принасяме в това усилие ще осветят страната ни и всички, които ѝ служат и заревото на този огън наистина може да освети света. И така, мои събратя американци, не питайте какво вашата страна може да направи за вас – питайте какво вие можете да направите за вашата страна. Мои съграждани на света, не питайте какво Америка може да направи за вас, а какво заедно можем да направим за свободата на човека. Накрая, дали сте граждани на Америка или граждани на света, искайте от нас тук същите високи стандарти на сила и жертвоготовност, които ние искаме от вас. С чиста съвест единствената ни сигурна награда, с историята като краен съдник на делата ни, нека да излезем напред да поведем страната, която обичаме, молейки за Неговата благословия и Неговата помощ, но знаейки, че тук на земята Божията работа трябва да бъде наша собствена.
Понеже се оказа любима за цитиране напоследък, реших да я постна цялата, да се знае за какво става дума!
И така, аз питам как да помогна на страната си?
Питам!
Питам...
Вицепрезидент Джонсън, г-н председател, г-н върховен съдия, президент Айзенхауър, вицепрезидент Никсън, президент Труман, преподобни духовници, съграждани, Ние отбелязваме днес не победа на партия, а празник на свободата, символизиращ край, както и начало, означаващ обновление, както и промяна, защото аз произнесох пред вас и Всемогъщия Бог същата тържествена клетва, която предците ни предписаха преди почти век и три четвърти. Светът сега е много различен, защото човекът държи в смъртните си ръце силата да премахне всички форми на човешката бедност и всички форми на човешкия живот. И все пак същите революционни убеждения, за които се сражаваха предците ни, все още са оспорвани по света – убеждението, че правата на човека идват не от щедростта на държавата, а от ръката на Бог. Ние не смеем днес да забравим, че сме наследници на тази първа революция. Нека словото да се понесе от това време и място, до приятел, както и до враг, че факелът е предаден на едно ново поколение американци – родени през този век, калени от война, дисциплинирани от тежък и горчив мир, горди с древното ни наследство и несклонни да видим или позволим бавното унищожаване на онези човешки права, на които тази страна винаги е била отдадена и на които днес ние сме отдадени у дома и по целия свят. Нека всяка нация знае, дали ни желае добро или зло, че ще платим всяка цена, понесем всяко бреме, посрещнем всяка трудност, подкрепим всеки приятел, ще се противопоставим на всеки враг, за да осигурим оцеляването и преуспяването на свободата. Толкова обещаваме – и повече. На онези стари съюзници, чиито културен и духовен произход споделяме, обещаваме предаността на верни приятели. Обединени, малко не ще можем да направим в множество сътруднически начинания. Разделени, малко ще можем да направим – защото не смеем да посрещнем мощно предизвикателство скарани и разцепени. На онези нови нации, които посрещаме в редиците на свободните, даваме думата си, че една форма на колониален контрол няма да си е отишла само за да бъде заменена от далеч по-желязна тирания. Ние няма да очакваме винаги да ги открием, подкрепящи виждането ни. Но винаги ще се надяваме да ги открием, силно подкрепящи собствената си свобода – и да помнят, че в миналото онези, които глупаво търсели власт като яздят гърба на тигъра, свършили вътре. На онези хора в колибите и селата на половината свят, мъчещи се да разбият оковите на масовата бедност, ние обещаваме най-добрите си усилия да им помогнем да си помогнат сами, за какъвто и период да се изисква, не защото комунистите може да го вършат, не защото търсим гласовете им, а защото е правилно. Ако едно свободно общество не може да помогне на мнозината, които са бедни, то не може да спаси малцината, които са богати. На нашите посестрими републики южно от границата ни, ние даваме специално обещание – да превърнем добрите си думи в добри дела – в един нов Съюз на прогреса – да помогнем на свободните хора и на свободните правителства да отхвърлят оковите на бедността. Но тази мирна революция на надеждата не може да стане плячка на враждебни сили. Нека всички наши съседи знаят, че ще се присъединим към тях, за да се противопоставим на агресията или подривната дейност, където и да е в Америките. И нека всяка друга сила знае, че това полукълбо възнамерява да остане господар на дома си. На това световно събрание на суверенни държави, Обединените нации, последната ни и най-добра надежда в епоха, когато инструментите на войната далеч са изпреварили инструментите на мира, ние подновяваме обещанието си за подкрепа – да предотвратим то да стане просто форум за нападки, да засилим щита му над бедните и слабите, и да уголемим района, в който разпорежданията му важат. Накрая, на онези нации, които ще се направят наш неприятел, ние предлагаме не обещание, а искане: и двете страни да започнат наново търсенето на мира, преди тъмните сили на унищожението, отприщени от науката, да обгърнат цялото човечество в планирано или ненадейно самоунищожение. Ние не смеем да ги изкушаваме със слабост. Защото само когато оръжията ни са достатъчни отвъд съмнение, можем да сме сигурни отвъд съмнение, че никога няма са бъдат използвани. Но нито могат две велики и мощни групи от нации спокойно да приемат сегашния ни курс – и двете страни обременени от цената на модерните оръжия, и двете правилно обезпокоени от постоянното разпространение на смъртоносния атом, но въпреки това и двете състезаващи се да променят това несигурно равновесие на терора, което задържа ръката на последната война на човечеството. И тъй нека да започнем наново – помнейки и от двете страни, че вежливостта не е знак за слабост, а искреността е винаги предмет на доказателство. Нека никога не преговаряме от страх, но нека никога не се страхуваме да преговаряме. Нека и двете страни да изследват въпросите, които ни обединяват, вместо да преповтарят въпросите, които ни разделят. Нека и двете страни за първи път да формулират сериозни и прецизни предложения за инспекцията и контрола на оръжията – и да внесат абсолютната сила да се унищожат други нации под абсолютния контрол на всички нации. Нека и двете страни да се стремят да призовават чудесата на науката, вместо ужасите ѝ. Заедно нека да изследваме звездите, покорим пустините, изкореним болестите, да проникнем в океанските дълбини и да насърчаваме изкуствата и търговията. Нека и двете страни се обединят, за да се вслушат по всички краища на света в заповедта на Исая: „да премахнете тежкото бреме ... и да позволите на потиснатите да тръгнат свободни“. И ако едно предмостие на сътрудничество изтласка джунглата на подозрението, нека и двете страни се присъединят към създаването на едно ново усилие, не нов баланс на терора, а нов свят на закона, където силните са справедливи, слабите сигурни, а мирът запазен. Всичко това няма да бъде завършено в първите сто дни. Нито ще бъде завършено в първите хиляда дни, нито в живота на тази администрация, нито дори може би в нашия живот на тази земя. Но нека започнем. Във вашите ръце, мои съграждани, повече от моите, ще почива крайният успех или провал на нашия път. Откакто тази страна е основана, всяко поколение американци е било призовавано да даде потвърждение за националната си преданост. Гробовете на млади американци, отзовали се на призива към служба, обкръжават земното кълбо. Сега тръбата отново ни зове – не като призив да носим оръжие, макар от оръжия да се нуждаем, не като призив към битка, макар за битка да сме готови – а призив да понесем бремето на една дълга сумрачна борба, година след година, „ликуващи в надеждата, търпеливи в изпитанията“ – борба срещу общите врагове на човека: тиранията, бедността, болестта и самата война. Можем ли да изковем срещу тези врагове един внушителен и глобален съюз, север и юг, изток и запад, който да може да осигури по-плодовит живот за цялото човечество? Ще се присъедините ли към това историческо усилие? В дългата история на света само на няколко поколения е била дадена ролята да защитават свободата в нейния час на максимална опасност. Аз не отбягвам тази отговорност – аз я приветствам. Аз не вярвам, че който и да е от нас би си сменил мястото с които и да било други хора или с което и да било друго поколение. Енергията, вярата, посветеността, които принасяме в това усилие ще осветят страната ни и всички, които ѝ служат и заревото на този огън наистина може да освети света. И така, мои събратя американци, не питайте какво вашата страна може да направи за вас – питайте какво вие можете да направите за вашата страна. Мои съграждани на света, не питайте какво Америка може да направи за вас, а какво заедно можем да направим за свободата на човека. Накрая, дали сте граждани на Америка или граждани на света, искайте от нас тук същите високи стандарти на сила и жертвоготовност, които ние искаме от вас. С чиста съвест единствената ни сигурна награда, с историята като краен съдник на делата ни, нека да излезем напред да поведем страната, която обичаме, молейки за Неговата благословия и Неговата помощ, но знаейки, че тук на земята Божията работа трябва да бъде наша собствена.
Понеже се оказа любима за цитиране напоследък, реших да я постна цялата, да се знае за какво става дума!
И така, аз питам как да помогна на страната си?
Питам!
Питам...
ако не чувствах, че не ти е до шеги! С две думи- това, което някой някога веднъж е казал и е останало в историята....вечна му памет! Ще го повтарят сноби, пишманполитици, ученици в английските гимназии ...., но никой сериозен човек няма да посмее да го каже в очите на обикновените хора. Защото в нашите български условия това би прозвучало нагло, срамно, обидно, перверзно...Нас ще ни учат как се садят картофи и ще пада веселба! Стига толкова...
цитирайcecka1504 - Щото не разбира от отглеждане на картофи :)
Днес много обидно ми стана, когато за пореден път ме обвиниха от екрана, /персонално/, че не искам нищо да направя за страната си.
Искам бе!
Някой да каже какво!
Ама за страната, не за неговите интереси!
цитирайДнес много обидно ми стана, когато за пореден път ме обвиниха от екрана, /персонално/, че не искам нищо да направя за страната си.
Искам бе!
Някой да каже какво!
Ама за страната, не за неговите интереси!
gkowachew написа:
ако не чувствах, че не ти е до шеги! С две думи- това, което някой някога веднъж е казал и е останало в историята....вечна му памет! Ще го повтарят сноби, пишманполитици, ученици в английските гимназии ...., но никой сериозен човек няма да посмее да го каже в очите на обикновените хора. Защото в нашите български условия това би прозвучало нагло, срамно, обидно, перверзно...Нас ще ни учат как се садят картофи и ще пада веселба! Стига толкова...
Като започнат едни, дето двадесет години работеха само за себе си , да ме питат що нищо не правя за Родината, защо мързелувам, дяволите ме хващат, ще знаиш!
tit написа:
cecka1504 - Щото не разбира от отглеждане на картофи :)
Днес много обидно ми стана, когато за пореден път ме обвиниха от екрана, /персонално/, че не искам нищо да направя за страната си.
Искам бе!
Някой да каже какво!
Ама за страната, не за неговите интереси!
Днес много обидно ми стана, когато за пореден път ме обвиниха от екрана, /персонално/, че не искам нищо да направя за страната си.
Искам бе!
Някой да каже какво!
Ама за страната, не за неговите интереси!
На картофената нива си е направо трудно, Теди, че чак отблъскващо. Ако беше лесно, всички щяха да са там, включително и Ицето, а нямаше да рита топката и да цитира сега Кенеди.
Също така лесно се сочи с пръст и се казва - "ти не правиш нищо за страната си".
Сега ще наскачат всички футболни фенове!:):):))
Тамън него имах предвид!:(
Нямам против Стоичков, разбира се, нито като футболист, нито като треньор /от футбол не разбирам/!
Ама айде всеки да прави това, което умее най-добре и за което е учил - футболистите да ритат, пожарникарите - да следят противопожарната безопасност и т.н.!
Може да сколасаме тая държава да я поемат държавници - те в данданията не могат се добра до там, бе!
/говоря като проф.Вучков, ужасТ! До де я докарахме!/
цитирайТамън него имах предвид!:(
Нямам против Стоичков, разбира се, нито като футболист, нито като треньор /от футбол не разбирам/!
Ама айде всеки да прави това, което умее най-добре и за което е учил - футболистите да ритат, пожарникарите - да следят противопожарната безопасност и т.н.!
Може да сколасаме тая държава да я поемат държавници - те в данданията не могат се добра до там, бе!
/говоря като проф.Вучков, ужасТ! До де я докарахме!/
Да скача който си иска. Точно така - "всеки да прави това, което умее най-добре и за което е учил". А тия, дето не са учили - да ходят на картофите ;)
цитирайАдмирации, tit, за хубавия постинг.
Актуален и труден въпрос за отговор поставяш...
Но ...те и политиците, които искат да направят нещо за народа си, за страната си ...не оцеляват! Защо ли?
цитирайАктуален и труден въпрос за отговор поставяш...
Но ...те и политиците, които искат да направят нещо за народа си, за страната си ...не оцеляват! Защо ли?
10.
tit -
Цеци, то ако има сигурен пазар и защитени цени, знайш как ш`си фърля дипломата!
27.03.2011 22:11
27.03.2011 22:11
cecka1504 написа:
Да скача който си иска. Точно така - "всеки да прави това, което умее най-добре и за което е учил". А тия, дето не са учили - да ходят на картофите ;)
Принципно от картофопроизводство се "пичели" добре, но да не ми се налага да обикалям страната с микробус да ги продавам, дето намеря!
Пък и сегашните картофи са едни...
neprosvet написа:
Адмирации, tit, за хубавия постинг.
Актуален и труден въпрос за отговор поставяш...
Но ...те и политиците, които искат да направят нещо за народа си, за страната си ...не оцеляват! Защо ли?
Актуален и труден въпрос за отговор поставяш...
Но ...те и политиците, които искат да направят нещо за народа си, за страната си ...не оцеляват! Защо ли?
Мислиш ли, че са го убили заради тази реч и онова, което е направил!
То е интересно и да се проследи хронологията , де! Но си прав в съмненията си...
Ми, да си кажат, че ги е страх, щом ги е страх, каква подкрепа търсят?
И с кое право ни обвиняват нас?
E, то се помага на някой, който прави нещо. Тя, страната ти ко прай та пък чак да се нуждае от помощ?
цитирайshtrakalka написа:
tit, хихи, научила си онова?
tit, хихи, научила си онова?
ма пак се пъна пък!
Не се притеснявай -ей сега ще дойде бдителния да ми натряска сто минуса - за всеки случей!:):):)
И после -ма що сме такова общество!
Ми - такова сме - анонимно стрелящо!
Ма ти за шпацията ли, ооо -някой ме светна веднага, това е лесно!
Не иска динамичен адрес!:):):))
evrazol написа:
E, то се помага на някой, който прави нещо. Тя, страната ти ко прай та пък чак да се нуждае от помощ?
но верно ми писна да ме обиждат!
15.
анонимен -
Тоя Евразол страшно ме разсмива.
27.03.2011 22:57
27.03.2011 22:57
Тоя Евразол страшно ме разсмива.
цитирайМоже би трябва да се държим просто нормално. Но по други стандарти. Не балканските...
Кенеди е един от американските президенти, толкова често цитиран от съвременните леви, че вече взе да ми идва до гуша от цялата тая работа (нямам предвид теб, естествено, тук виждам, че имаш друго предвид). Те обаче забравят, че "либералът" и демократ Кенеди отиде да защити Западен Берлин, когато руснаците изграждаха безумната си стена и там произнесе знаменателните си думи : "Аз съм берлинчанин".
После по време на Карибската криза, когато светът бе изправен пред ядрена война навря руснаците в миша дупка с решителните си действия и така предотврати най-голямата заплаха за Свободния свят през Студената война.
Благодаря, че ми припомни тази реч. Има от какво да се поучим...
цитирайКенеди е един от американските президенти, толкова често цитиран от съвременните леви, че вече взе да ми идва до гуша от цялата тая работа (нямам предвид теб, естествено, тук виждам, че имаш друго предвид). Те обаче забравят, че "либералът" и демократ Кенеди отиде да защити Западен Берлин, когато руснаците изграждаха безумната си стена и там произнесе знаменателните си думи : "Аз съм берлинчанин".
После по време на Карибската криза, когато светът бе изправен пред ядрена война навря руснаците в миша дупка с решителните си действия и така предотврати най-голямата заплаха за Свободния свят през Студената война.
Благодаря, че ми припомни тази реч. Има от какво да се поучим...
kushel написа:
Тоя Евразол страшно ме разсмива.
Въпросът е съвсем сериозен, да ти кажа!:))
mamkamu написа:
Може би трябва да се държим просто нормално. Но по други стандарти. Не балканските...
Кенеди е един от американските президенти, толкова често цитиран от съвременните леви, че вече взе да ми идва до гуша от цялата тая работа (нямам предвид теб, естествено, тук виждам, че имаш друго предвид). Те обаче забравят, че "либералът" и демократ Кенеди отиде да защити Западен Берлин, когато руснаците изграждаха безумната си стена и там произнесе знаменателните си думи : "Аз съм берлинчанин".
После по време на Карибската криза, когато светът бе изправен пред ядрена война навря руснаците в миша дупка с решителните си действия и така предотврати най-голямата заплаха за Свободния свят през Студената война.
Благодаря, че ми припомни тази реч. Има от какво да се поучим...
Кенеди е един от американските президенти, толкова често цитиран от съвременните леви, че вече взе да ми идва до гуша от цялата тая работа (нямам предвид теб, естествено, тук виждам, че имаш друго предвид). Те обаче забравят, че "либералът" и демократ Кенеди отиде да защити Западен Берлин, когато руснаците изграждаха безумната си стена и там произнесе знаменателните си думи : "Аз съм берлинчанин".
После по време на Карибската криза, когато светът бе изправен пред ядрена война навря руснаците в миша дупка с решителните си действия и така предотврати най-голямата заплаха за Свободния свят през Студената война.
Благодаря, че ми припомни тази реч. Има от какво да се поучим...
Тази, и "Имам мечта!" са ми направили най-силно впечатление в младостта ми!
И сега си давам сметка, как различно могат да бъдат тълкувани.
Разликата между политик и държавник е , че единия прави пътечки, другия прави пътища!
Като казвам пътища, нямам предвид магистрали, прочее...
19.
harvi -
!!!!!!? Шъ ма размислиш, да знайш! Направо ме бъгна, мозъкът ми завъртя в кръг :)
27.03.2011 23:44
27.03.2011 23:44
Поздрави, Tit!
цитирайТ.е. ОБРАЗОВАНИЕТО! Не непременно "висшето", а образованието въобще! Хареса ми идеята с речта на Дж.Ф.К. Може би трябваи речите на древноримските философи и императори. В крайна сметка културата (и правото) са наследници на Рим. Защото днес в България, даже законите ни са "лобистки"- т.е. протово човешки, промафиотски! Комунисто-административната мафия и раздутата до абсурд обслужваща бюрокрация печелят 20% (от ДДС) и никъде няма отчет за какво ги харчат! Значи: шъ съ опра`им, когато се оправят: 1)
мисленето и (говоренето без страх); 2) Законите (депутатите); 3) Икономиката.
Като: СЕ ИНТЕРЕСУВАМЕ, и гласуваме (или не) за ДОКАЗЕНИ (или нови) лица,
ОБЩЕСТВЕН НАТИСК,- ежедневно и ежечасно за РЕФЕРЕНДУМ, МАЖОРИТАРНИ ИЗБОРИ, ИМПИЧМЪНТ, ПРАВА и ЦЕНИ СЛЕДИМ и РАЗПРОСТРАНЯВАМЕ ФАКТИ
(записани, заснети, разузнати и пр. Следене на събитията и анализ на логиката!
цитираймисленето и (говоренето без страх); 2) Законите (депутатите); 3) Икономиката.
Като: СЕ ИНТЕРЕСУВАМЕ, и гласуваме (или не) за ДОКАЗЕНИ (или нови) лица,
ОБЩЕСТВЕН НАТИСК,- ежедневно и ежечасно за РЕФЕРЕНДУМ, МАЖОРИТАРНИ ИЗБОРИ, ИМПИЧМЪНТ, ПРАВА и ЦЕНИ СЛЕДИМ и РАЗПРОСТРАНЯВАМЕ ФАКТИ
(записани, заснети, разузнати и пр. Следене на събитията и анализ на логиката!
...да даде възможност на всеки, който иска да направи нещо, да го направи!
С две думи!
Ако едно общество е свободно...да потретвам ли - виж горе в оранжево!:)
Не ми издържат нервите, просто!
Докато се чудех как да събера хляб, кисело мляко, кашкавал и салам /на Санчо/ в пет лева, чух да цитират Кенеди по телевизията и ми се доплака!
Отказах се от салама - това направих за страната си!
цитирайС две думи!
Ако едно общество е свободно...да потретвам ли - виж горе в оранжево!:)
Не ми издържат нервите, просто!
Докато се чудех как да събера хляб, кисело мляко, кашкавал и салам /на Санчо/ в пет лева, чух да цитират Кенеди по телевизията и ми се доплака!
Отказах се от салама - това направих за страната си!
Онова общество е гражданско, ние сме нещо комбинирано от родово-общинен, робовладелски и феодален строй с уклон към ранен капитализъм и комунистически идеи за заблуда на раята... А раята е много неосъзната и инертна.
цитирайpagan написа:
Т.е. ОБРАЗОВАНИЕТО! Не непременно "висшето", а образованието въобще! Хареса ми идеята с речта на Дж.Ф.К. Може би трябваи речите на древноримските философи и императори. В крайна сметка културата (и правото) са наследници на Рим. Защото днес в България, даже законите ни са "лобистки"- т.е. протово човешки, промафиотски! Комунисто-административната мафия и раздутата до абсурд обслужваща бюрокрация печелят 20% (от ДДС) и никъде няма отчет за какво ги харчат! Значи: шъ съ опра`им, когато се оправят: 1)
мисленето и (говоренето без страх); 2) Законите (депутатите); 3) Икономиката.
Като: СЕ ИНТЕРЕСУВАМЕ, и гласуваме (или не) за ДОКАЗЕНИ (или нови) лица,
ОБЩЕСТВЕН НАТИСК,- ежедневно и ежечасно за РЕФЕРЕНДУМ, МАЖОРИТАРНИ ИЗБОРИ, ИМПИЧМЪНТ, ПРАВА и ЦЕНИ СЛЕДИМ и РАЗПРОСТРАНЯВАМЕ ФАКТИ
(записани, заснети, разузнати и пр. Следене на събитията и анализ на логиката!
мисленето и (говоренето без страх); 2) Законите (депутатите); 3) Икономиката.
Като: СЕ ИНТЕРЕСУВАМЕ, и гласуваме (или не) за ДОКАЗЕНИ (или нови) лица,
ОБЩЕСТВЕН НАТИСК,- ежедневно и ежечасно за РЕФЕРЕНДУМ, МАЖОРИТАРНИ ИЗБОРИ, ИМПИЧМЪНТ, ПРАВА и ЦЕНИ СЛЕДИМ и РАЗПРОСТРАНЯВАМЕ ФАКТИ
(записани, заснети, разузнати и пр. Следене на събитията и анализ на логиката!
Освен всичко друго. Прав си, но това не елъжица за всяка уста. Как я виждаш една женица, дето десет часа е работила нейде, па като се върне в къщи и там ангажименти я чакат, да тръгне да чете и да се интересува? Или пък мъж, след тежък ден? Не, не че няма такива хора, ама мисълта ми е - не трябва така да бъде! Тия хора трябва да работят и да си почивет, и да са сигурни в утрешния ден! Другото е дрън - дрън! То е работа на общественици, политици , журналисти изобщо - на хора, дето това им е работата/повтарям се/!
Ако сме нормална държава!
То пак в тия, първите е ключът, де! Ама - да се мисли за тях и да се работи за тях, а не като почнат да протестират, да наскачат разни и да ги питат - ма вие какво предлагате, щом не предлагате - трайте си!
Всъщност, големият проблем е, че нямаме средна класа! Щото точно към средната класа на Америка е това обръщение!
miaa написа:
Поздрави, Tit!
harvi написа:
Онова общество е гражданско, ние сме нещо комбинирано от родово-общинен, робовладелски и феодален строй с уклон към ранен капитализъм и комунистически идеи за заблуда на раята... А раята е много неосъзната и инертна.
И нашето е гражданско! Аз може да съм селянка, но съм гражданка на Републиката!
И няма да приема да ме наритват и да ме обиждат на мързел и мрънкало, щото преча на дълбокия сън и общественото спокойствие!
Или да ме пращтат да садя картофи!
Ма ка всеки изтъпанчил се на премиерския стол у нас рано ими късно съзира в недоволните мързели?
А де са му бизнесмените, дето са отворили едни работни места и никой не иска да работи?!
Де са му вкараните в затвора политици и престъпници?!
Да припомням ли още обещания /то аз вече се обърквам кой какво точно обещаваше, щото те всички едно и също обещаваха, хъм../!
живея до един подлез, а в него - пълно с магазинчета, ъглов дюнер, баничарница, скара, пици на парче, сладкарница, Фурнети и т.н. Що си изреждам - ами всички тези хранителни заведения се обслужват от едно смърдящо в единия ъгъл WC помещение. Та да ти кажа какво виждам - излизат си нашите хора, работещи в изброените "заведения", от въпросното помещение - застават отпред на тезгяха и си продължават да дават храна на онези, които не са имали щастието да видят предварително за какво става въпрос... Ама да си измият ръцете - айде нема нужда. Идват онези, дето зареждат със замрезени фурнети и отгоре на подлеза хвърлят касите с храната долу - в края настълбите. Като се изсипат пликовете - се събират отново в касите. Че са се поизчупили касите - чорбаджията да му мисли. След като няколко пъти изтряскат вратата на буса, тръгват към следващия обект. Чорбаджията пък им е хвърлил няколко тона да разкарат през деня и хич не го е грижа как се свалят десетки килограми по стълбите. Защо те занимавам с такива отнесени дреболии при величието на такава реч? Когато започнем да се самоуважаваме, да зачитаме собственото си човешко достойнство, да ни е грижа за другите - тогава ще се осъзнаем, че от векове някой ни е яхнал и шиба отгоре с остена... Кой какво може да направи - да се държи така и да прави това, което би правил, ако знае че го наблюдава цял стадион от най-важните за него личности. И да го прави не защото трябва, а защото иска. Тогава ще се осъзнаем и ще изметем цялата паразитна прослойка от властовите позиции. Но ще знаем точно какво искаме.
цитирайЛека нощ!:)
цитирай
29.
harvi -
Ц - виж финала - "че тук на земята Божията работа трябва да бъде наша собствена".
28.03.2011 01:34
28.03.2011 01:34
Аз се опитвам да разбера защо търпим това, което търпим, с векове. И защо не се вдигнем като всички други народи.
Лека :)
цитирайЛека :)
Голяма реч, дори велика. Щаслив съм, че имам възможност да я препрочитам
цитирайдругаде е заровено кучето, не там. По родните земи често се казва НИЕ, но общности много, според интереса предимно. Как да има общност - страна?... Няма. Все още. А думите на Кенеди трябват наистина - мисълта ми е, че колкото и пъти да се наложи да започнем отначало, все ще е за добро. Ама не онова "отначало" с изборните урни и после " гледане сеир". Явно трудното тепърва предстои. Горе главите, сънародници :)
цитирайНай-добрият начин всеки да помогне на държавата е, когато може да помогне на себе си. Наистина, ако всички поотделно са добре, самостоятелни, независими, производителни - държавата ще процъфтява... Аз съм изцяло "за" този модел на помощ.
Ноо, все пак държавата е и структура, която да подпомага отделните единици да процъфтяват. Тя е и за да защитава тези, които са ощетени от природата и не биха могли да произвеждат. Т.е . - нещата са взаимни. По мое виждане - нито държавата подпомага инициативните и желаещите да работят, нито подпомага слабите. Така, реално - нещата ми изглеждат едностранни.
Все пак - да се надяваме на едната страна - хората...
цитирайНоо, все пак държавата е и структура, която да подпомага отделните единици да процъфтяват. Тя е и за да защитава тези, които са ощетени от природата и не биха могли да произвеждат. Т.е . - нещата са взаимни. По мое виждане - нито държавата подпомага инициативните и желаещите да работят, нито подпомага слабите. Така, реално - нещата ми изглеждат едностранни.
Все пак - да се надяваме на едната страна - хората...
Това за което човек може сам да се погрижи е свободата си ,но вероятно това е безкраен постоянен процес.
Иначе по темата - първо трябва да изтекат много води - червената,синята,жълтата,зелената,черната - недай си Боже,и най-накрая да потече златната.Така е в българската приказка.Оцеляване му е майката...
цитирайИначе по темата - първо трябва да изтекат много води - червената,синята,жълтата,зелената,черната - недай си Боже,и най-накрая да потече златната.Така е в българската приказка.Оцеляване му е майката...
34.
tit -
Бог помага, но в кошара не вкарва, обаче без вяра в Него не става, имах предвид!:))
28.03.2011 11:06
28.03.2011 11:06
harvi написа:
Аз се опитвам да разбера защо търпим това, което търпим, с векове. И защо не се вдигнем като всички други народи.
Лека :)
Лека :)
анонимен написа:
32. анонимен - Американците са най-големите а...
Вярно е, че речта е по-голямата част от този постинг, но съдържанието му е накрая!
Мислиш ли, че оня, дето беше казал "Бедните да го духат!" спи спокойно?:))
там се казва че най-отдолу на първото стъпало хората мислят за храна и оцеляване,на второто примерно за забавления,на третото за книги и обучение,и някъде нагоре когато са сити,доволни и щастливи започват да мислят предполагам аз ,за родината си и как да са полезни.Е tit как да сме ние полезни,няма и как да знем защото не сме се качили по стълбичката,а още сме на първото стъпало.
цитирайА на българина му трябва да се оправи в информацията за да му дойде мотивацията. Като гледам, колко хора ги мързи да мислят и критериите им за стил на живот и култура са "жълти" (и на управляващи и на управлявани),- първите си лежат на парите и лаврите, вторите ги избива на телевизия, (манипулираща), мачове, битов алкохолизъм и непукизъм, и всеки се спасява поединично, чудя се откъде ми извира оптимизмът, че шъ съ опра`им. Може би затова пиша по блоговете?!
цитирайsestra написа:
другаде е заровено кучето, не там. По родните земи често се казва НИЕ, но общности много, според интереса предимно. Как да има общност - страна?... Няма. Все още. А думите на Кенеди трябват наистина - мисълта ми е, че колкото и пъти да се наложи да започнем отначало, все ще е за добро. Ама не онова "отначало" с изборните урни и после " гледане сеир". Явно трудното тепърва предстои. Горе главите, сънародници :)
Крайно време е да се оглеждаме за такъв, който перлага каво да правим всички, а не - какво ще направи за нас, пък ний да правим кавото щем!
Виж, това е много тънка разлика, понеже намирисва на тоталитаризъм - тогава казваха ксакво да се прави!
Не са притиснати в ъгъла достатъчно голям брой хора, изглежда, но за мен най-точното обяснение е , че нямаме осъзната средна класа!
анонимен написа:
32. анонимен - Американците са най-големите .......
На какво отговаряш, след като мнението ми е изтрито, предполагам от теб?
На какво отговаряш, след като мнението ми е изтрито, предполагам от теб?
Не трия!
С много малки изключения / предишния постинг си го позволих, щото стана мазало и коментарната част остана лишена от логика/!
Трия само откровен цинизъм, казвала съм го много пъти!
На един АН даже постинг отделих /виж по-назад/!:)
Прочетох те сутринта, докато "прелитах", но нямах време да отговарям!
Коментара ти ми хареса, впрочем, добпе че са сецнали тоя, дето е почнал да го трие! Това са едни тукашни истории, да не те занимавам!:):)
Аз също намирам Западния свят и модел въобще, за лицемерен! По много причини, коментирала съм не веднъж. Въпросът е по-дълбок...
Ти хамерканците ги остави! Ние, българите сме прями и откровени хора. Онези, които се опитват да подражават на западяците в това отоншение, не могат да го направят успешно! Мисля, че и с нашите си не чак до там изискани маниери и с нашите си не чак толкоз лесни характери бихме могли да се разберем и да си сътрудничим!
Желание е нужно, добра воля и най-вече да ни уврат дебелите балкански глави, че не може ти да си добре, когато съседите ти са зле!
Защо бе, джанъм, във всяко недоволство или тъмен поглед съзирате завист, злоба или мързел, да речем?
Вие, които сте доволни от живота си, питате ли се как живеят другите, защо не могат да се усмихнат на вашето добруване, да се зарадват с вас?
Тя е дълга тая тема и не е за коментиране под една стара, красива, но фаффарна реч, да ти кажа!:)
Не искам да оставаш с лоши чувства, заповядай пак!
/белким модераторите се справят най-накрая с пръсчетата, дето пипат тук-там!:))/
magicktarot написа:
Най-добрият начин всеки да помогне на държавата е, когато може да помогне на себе си. Наистина, ако всички поотделно са добре, самостоятелни, независими, производителни - държавата ще процъфтява... Аз съм изцяло "за" този модел на помощ.
Ноо, все пак държавата е и структура, която да подпомага отделните единици да процъфтяват. Тя е и за да защитава тези, които са ощетени от природата и не биха могли да произвеждат. Т.е . - нещата са взаимни. По мое виждане - нито държавата подпомага инициативните и желаещите да работят, нито подпомага слабите. Така, реално - нещата ми изглеждат едностранни.
Все пак - да се надяваме на едната страна - хората...
Ноо, все пак държавата е и структура, която да подпомага отделните единици да процъфтяват. Тя е и за да защитава тези, които са ощетени от природата и не биха могли да произвеждат. Т.е . - нещата са взаимни. По мое виждане - нито държавата подпомага инициативните и желаещите да работят, нито подпомага слабите. Така, реално - нещата ми изглеждат едностранни.
Все пак - да се надяваме на едната страна - хората...
Много хора нямат идея как! Замязали сме на Баронмюнхаузеновци - косите ни окапаха от дърпане!
Аз имах съвсем друг въпрос в главата си, да ти кажа! Но ако го бях поставила пряко, ще се включат много крайни коментатори и пак ще изтървем главното!
А именно - защо НИКОЙ не принуждава циганите да търсят начин да преживеят и да се "оправят", а към бедните си сънародници всеки "успял" българин е жесток, арогантен и мнителен?
Презрението към неграмотния циганин е нищо, в сравнение с презрението към бедния, мизерстващ българин, уверявам те!
Взаимната ненавист расте и взима жертва народа ни, тове е истината! Никаква демографска криза, никакъв "Световен заговор", никакъв "Ран -Ът"!
Това е, което ще ни унищожи!
Не знам кой трябва да се осъзнае по-напред...
syrmaepon написа:
Това за което човек може сам да се погрижи е свободата си ,но вероятно това е безкраен постоянен процес.
Иначе по темата - първо трябва да изтекат много води - червената,синята,жълтата,зелената,черната - недай си Боже,и най-накрая да потече златната.Така е в българската приказка.Оцеляване му е майката...
Иначе по темата - първо трябва да изтекат много води - червената,синята,жълтата,зелената,черната - недай си Боже,и най-накрая да потече златната.Така е в българската приказка.Оцеляване му е майката...
Оцеляване, оцеляване, колко да е оцеляване?
Кога ще живеем...
mirachopi написа:
там се казва че най-отдолу на първото стъпало хората мислят за храна и оцеляване,на второто примерно за забавления,на третото за книги и обучение,и някъде нагоре когато са сити,доволни и щастливи започват да мислят предполагам аз ,за родината си и как да са полезни.Е tit как да сме ние полезни,няма и как да знем защото не сме се качили по стълбичката,а още сме на първото стъпало.
Когато човек е живял добре материално, а после е изпаднал в крайна нужда нещата не стоят баш тъй!
Това обаче няма да се отнася за децата ни!
Може и това да е целта, замисли ме!:))
pagan написа:
А на българина му трябва да се оправи в информацията за да му дойде мотивацията. Като гледам, колко хора ги мързи да мислят и критериите им за стил на живот и култура са "жълти" (и на управляващи и на управлявани),- първите си лежат на парите и лаврите, вторите ги избива на телевизия, (манипулираща), мачове, битов алкохолизъм и непукизъм, и всеки се спасява поединично, чудя се откъде ми извира оптимизмът, че шъ съ опра`им. Може би затова пиша по блоговете?!
Не им се мисли, щото са доволни! И нищо не сикат!
Тридесет процента от населението не желае нещата да се променят! Ако вярваме на статистиката! Щото не виждали смисъл...
Не , не че сега им харесва, ама по-убаво нямало да стане!
Аз мисля, че сега им харесва, но ги е срам да си признаят!
За другите, дето го заявяват ясно не ми се говори сега.
44.
boristodorov56 -
Ние, българчетата сме анархисти по природа и атиеисти по душа, затова никога няма да разберем истинския смисъл на тази мисъл:
28.03.2011 18:35
28.03.2011 18:35
"...правата на човека идват не от щедростта на държавата, а от ръката на Бог.
цитирайmirachopi написа:
там се казва че най-отдолу на първото стъпало хората мислят за храна и оцеляване,на второто примерно за забавления,на третото за книги и обучение,и някъде нагоре когато са сити,доволни и щастливи започват да мислят предполагам аз ,за родината си и как да са полезни.Е tit как да сме ние полезни,няма и как да знем защото не сме се качили по стълбичката,а още сме на първото стъпало.
Лека редакция:
На 1- вото стъпало- за храна, оцеляване и за политиКВЕниците;
На 2- рото- за алкохолизъм, онанизъм, ТВ- онанизъм и за политиКВЕ ниците;
На 3- тото- за работата, Родината и за политиКВЕниците;
На 4- тото- за булимия, алкохолизъм, жиголизъм, за образование на децата в чужбина, почивка на Канарските острови и за следващия мандат. (За друго не мислят, защото за охрана, превоз и др. мислят Наколенкаджии, Сол- ташаци, Охранители (НСО), а те не са на стъпало, ами хвърчат около 4- тото стъпало като майки- орлици!
"Кавър" версия на Смирненски.
цитирайтам се казва че най-отдолу на първото стъпало хората мислят за храна и оцеляване,на второто примерно за забавления,на третото за книги и обучение,и някъде нагоре когато са сити,доволни и щастливи започват да мислят предполагам аз ,за родината си и как да са полезни.Е tit как да сме ние полезни,няма и как да знем защото не сме се качили по стълбичката,а още сме на първото стъпало.
Лека редакция:
На 1- вото стъпало- за храна, оцеляване и за политиКВЕниците;
На 2- рото- за алкохолизъм, онанизъм, ТВ- онанизъм и за политиКВЕ ниците;
На 3- тото- за работата, Родината и за политиКВЕниците;
На 4- тото- за булимия, алкохолизъм, жиголизъм, за образование на децата в чужбина, почивка на Канарските острови и за следващия мандат. (За друго не мислят, защото за охрана, превоз и др. мислят Наколенкаджии, Сол- ташаци, Охранители (НСО), а те не са на стъпало, ами хвърчат около 4- тото стъпало като майки- орлици!
"Кавър" версия на Смирненски.
46.
yanev -
Не питай, а действай.
28.03.2011 20:44
28.03.2011 20:44
Не питай, а действай.
цитирайyanev написа:
Не питай, а действай.
То щот всеки действа както намери за добре, за туй сме на тоз хал!:))
48.
yanev -
Не си права
28.03.2011 21:38
28.03.2011 21:38
Понеже всеки бездейства, затова ни е такъв хала. Бъзикате се вие с картофите, ама аз допреди няколко години знаеш ли колко картофи произвеждах от няма 200квадрата място и за моето семейство имаше и на приятели раздавах. После, понеже имам някои роднини и познати парвенюта и те като дойдат на гости и почват "Що сега се блъскаш да работиш, вместо да отидеш да си седнеш в ресторанта, там ще ти сервират и т.н." И на мен по едно време като ми дойде малко вповечко работата и викам ще ставам и аз парвеню. Не ми даде сърцето да затревя цялата градина, оставих си за домати, краставици, ама картофи, лук, пипер вече купувам от пазара и не бих казал че се чувствам по-добре. То като не се работи се завъдиха слепи кучета, къртици, сега и да искам, не мога да произвеждам. Така че родината работа иска, а не питане.
цитирайми кът си нямам градина!
Сега, не се прави на ударен - работиш, изкарваш - евала ти!
Халал да ти е печалбата и със здраве да си я харчиш!
Но за хиляден път казвам -не всички са така, не всички могат да бъдат поврътливи, досетливи, пробивни!
Ония, дето мързелуват, щото има кой да ги харани ги остави - хайлаци винаги е имало!
Говораа ти за хора като мен, дето осван двете си ръце и малко мозък, колкото да вървят в пътя, друго нямат! И искат да работят! Ако съм сама, знам му лесното, но с мен върви едно осемгодишно дете!
Не ми тежи! Някак оцелявам. Искам да работя, да правя нещо полезно, при това , забележи, да получавам доход срещу работата си, койта да ми позволява да съществувам и да изхранвам и обличам детето си.
Ако сега се хвана да гледам картофи /нещо което няма да направя, ама не щото съм мързелива, а щото не съм глупава -догодина щената на картофите няма да е тая и .../, но -както и да е, ако се хвана, какво ще ям докато стане време да прибирам реколтат?
С какви средства ще живея. Освен това зеленчукопроизводството, като всяка друга дейност си има тънкости и спесифики, коита аз не познавам...
Истината драги е, че нашите управници нямат визия за напред, незнаят какво да предложат на хората, какво да изискат от тях, за да стане това или онова!
Идеята "действайте, както можете " изнася на единаците, на които не им пука за другите и колкото по-малко конкуренция, толкова по-добре!
И нацията се топи!
Мамака му - НЕ ТИ ЛИ ПУКА, ЧЕ ВНУЦИТЕ ТИ ЩЕ ИЗБИРАТ МЕЖДУ ЦИГАНИН И ПАКИСТАНЕЦ, НЕ ЗНАМ!
Не ти се вярва?
Точно теб ще подмине!
Надявай се!:)))
цитирайСега, не се прави на ударен - работиш, изкарваш - евала ти!
Халал да ти е печалбата и със здраве да си я харчиш!
Но за хиляден път казвам -не всички са така, не всички могат да бъдат поврътливи, досетливи, пробивни!
Ония, дето мързелуват, щото има кой да ги харани ги остави - хайлаци винаги е имало!
Говораа ти за хора като мен, дето осван двете си ръце и малко мозък, колкото да вървят в пътя, друго нямат! И искат да работят! Ако съм сама, знам му лесното, но с мен върви едно осемгодишно дете!
Не ми тежи! Някак оцелявам. Искам да работя, да правя нещо полезно, при това , забележи, да получавам доход срещу работата си, койта да ми позволява да съществувам и да изхранвам и обличам детето си.
Ако сега се хвана да гледам картофи /нещо което няма да направя, ама не щото съм мързелива, а щото не съм глупава -догодина щената на картофите няма да е тая и .../, но -както и да е, ако се хвана, какво ще ям докато стане време да прибирам реколтат?
С какви средства ще живея. Освен това зеленчукопроизводството, като всяка друга дейност си има тънкости и спесифики, коита аз не познавам...
Истината драги е, че нашите управници нямат визия за напред, незнаят какво да предложат на хората, какво да изискат от тях, за да стане това или онова!
Идеята "действайте, както можете " изнася на единаците, на които не им пука за другите и колкото по-малко конкуренция, толкова по-добре!
И нацията се топи!
Мамака му - НЕ ТИ ЛИ ПУКА, ЧЕ ВНУЦИТЕ ТИ ЩЕ ИЗБИРАТ МЕЖДУ ЦИГАНИН И ПАКИСТАНЕЦ, НЕ ЗНАМ!
Не ти се вярва?
Точно теб ще подмине!
Надявай се!:)))
45. boristodorov56 - Ние, българчетата сме анархисти по природа и атиеисти по душа, затова никога няма да разберем истинския смисъл на тази мисъл:
18:35 "...правата на човека идват не от щедростта на държавата, а от ръката на Бог.
Не може да няма начин, трябва да има, и да няма - ще го измислим!:)
Но надали ще доживеем...
цитирай18:35 "...правата на човека идват не от щедростта на държавата, а от ръката на Бог.
Не може да няма начин, трябва да има, и да няма - ще го измислим!:)
Но надали ще доживеем...
51.
yanev -
Права си, че не става въпрос само за ...
28.03.2011 22:20
28.03.2011 22:20
Права си, че не става въпрос само за прехраната.
Аз също смятам, че проблемите в страната са много сериозни и управляващите не предприемат достатъчни действия за ефективнто им решаване. За внуците не знам, но определено смятам, че децата ни нямат добро бъдеще с българско образование. Все пак не съм загубил надежда, че положението ще се оправи. Поне има някакво желание за промени. За съжаление съпротивата идва пак от наши сънародници. Ако всеки си върши съвестно работата, ситуацията щеше да е съвсем различна.
цитирайАз също смятам, че проблемите в страната са много сериозни и управляващите не предприемат достатъчни действия за ефективнто им решаване. За внуците не знам, но определено смятам, че децата ни нямат добро бъдеще с българско образование. Все пак не съм загубил надежда, че положението ще се оправи. Поне има някакво желание за промени. За съжаление съпротивата идва пак от наши сънародници. Ако всеки си върши съвестно работата, ситуацията щеше да е съвсем различна.
"И така, аз питам как да помогна на страната си?"
Освобождаваш разума си,т.е. си свободен/на и продължаваш да търсиш истината...Въпросът не е в това персонално дали ще успееш,а че един от всички ,ще я види
цитирайОсвобождаваш разума си,т.е. си свободен/на и продължаваш да търсиш истината...Въпросът не е в това персонално дали ще успееш,а че един от всички ,ще я види
И трябва всеки да си търси енергийни източници, прехрана, пари и охрана. Колкото до данъците Джефри Сакс каза: "Не бива да умираш от глад и да плащаш данъци!" И всеки трябва да си търси сметката от държавата, къде са му данъците, осигуровките и т.н. И да протестира пред НС! Комунизмът падна, защото фалира икономически! А фалира, защото "Когато ми плащат колкото да не умрем, ще работим за държавата, колко да не заспим!" И всеки работеше за себе си. Явно финансистите не могат да схванат, че има "сива" икономика, защото хората нямат пари да плащат данъци. А нямат пари, защото държавата не им осигурява условия. "Насила (да събираш данъци) хубост не става"!
цитирайsyrmaepon написа:
"И така, аз питам как да помогна на страната си?"
Освобождаваш разума си,т.е. си свободен/на и продължаваш да търсиш истината...Въпросът не е в това персонално дали ще успееш,а че един от всички ,ще я види
Освобождаваш разума си,т.е. си свободен/на и продължаваш да търсиш истината...Въпросът не е в това персонално дали ще успееш,а че един от всички ,ще я види
То и Господ някой твърдят, че са виждали, ама...
проблема е, че оттегляйки се, държавата остави /по-скоро - допусна да бъдат иззети/ нейните функции от отракани еднаци, хора без скрупули, задръжки и никакво чувство за причастност, за които обществото са презрени мухльовци, които трябва да бъдат цедени и мачкани. Правото на по-силния разказа играта на гражданското общество!
цитирайне трябва да се предаваме, защото НИЕ- хората сме по- силни! Трябва и ние да покажем "мускули", т.е. НЕПРЕКЪСНАТ НАТИСК! За съжаление трябва да станем юристи, икономисти и да си търсим правата за най- малкото нещо! "Свободата е на върха на бойното копие!".....
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29637
Блогрол
1. С нея светът е едно добро място за живеене
2. AssumtoI
3. Тук е топло!
4. MamkaMu
5. Лъчезар - Raylight
6. Теодор...Търновски
7. Евразол
8. Класика - отвсякъде
9. Из невяра
10. Огнени блондинки
11. Летящата с драконите
12. Искам да знам - музика
13. Внимение! Наличие на разум!
14. Хейви метъл
15. шареният свят на Марта
16. някакви прицели
17. Звън на камбана
18. Хензелски
19. Ладо в Свободния нет
20. глътка въздух със Сблъсъци
21. Много важен урок от andi
22. haralanov
23. Torquemada
24. Нещо Благородно
25. Conservative
26. Нещо твърде полезно
27. ДЪЖД
28. Новият роб не вдига революции
29. The New Deal
30. човекът прашинка
2. AssumtoI
3. Тук е топло!
4. MamkaMu
5. Лъчезар - Raylight
6. Теодор...Търновски
7. Евразол
8. Класика - отвсякъде
9. Из невяра
10. Огнени блондинки
11. Летящата с драконите
12. Искам да знам - музика
13. Внимение! Наличие на разум!
14. Хейви метъл
15. шареният свят на Марта
16. някакви прицели
17. Звън на камбана
18. Хензелски
19. Ладо в Свободния нет
20. глътка въздух със Сблъсъци
21. Много важен урок от andi
22. haralanov
23. Torquemada
24. Нещо Благородно
25. Conservative
26. Нещо твърде полезно
27. ДЪЖД
28. Новият роб не вдига революции
29. The New Deal
30. човекът прашинка
