„Никога не казвай никога!” беше филм за Бонд от по-старите, мисля! С О`Конъри, разбира се! Няма друг Бонд! Честно казано, не помня интригата. Сигурна съм, че накрая Шон побеждава. В мен е останала поуката, предупреждението по-скоро!       Щото съм си мислела, че от мен учител не става! И краткият опит тази есен затвърди у мен убеждението.     Обаче – гладно не се стои и като ми се обади един приятел със свито сърце влязох пак в играта!     Е – не е редовно, за хонорар там някакъв…няколко урока по определени предмети. Говорихме една вечер и от следващата седмица –преподавател на граждански договор по програма за квалификация на безработни в един съседен град! Майтапът е, че аз също съм на борсата, но мен не ме включват в никаква програма за квалификация! Вероятно смятат, че съм предостатъчно квалифицирана…както и да е!    За да покрия часовете обаче, трябва да преподавам и предмети, по които познанията ми се изчерпват с общата ми култура. Факт, който ме изнервя! „Ма ти какво си мислиш, бе - че някой ще те разбере какво говориш? – чуди се моя познат- Те повечето не могат да четат и пишат, обаче трябва да минат курса, за да ги назначат на работа за една година към кметствата по селата! Европейска програма – има средства, що да не вземат някой лев хората, а и общия вид на селището ще пооправят!” Иван не добавя, но се подразбира, че и фирмата му /в частност и аз самата/ ще вземе някой лев!    И така – връчват ми учебници, от които трябва да извадя най-най-елементарното, за да го обясня някак на курсистите. Не, бе – аз Строителство и Охрана на труда съм изучавала. Шнуровото скеле ми е в специалността…обаче – как се прави шпакловка и зидария идея си нямам!    Успокоявам съвестта си с това, че и на бъдещите метачи на селския площад няма да им трябва да знаят в детайли и решена да наблегна теоритично на нуждата от зидане и шпакловане /!!!/ влизам в имровизираната класна стая…       Аз най-редовно се сърдя и подскачам на всеки заяждач в блога ми, който твърди, че съм мрънкало и само се оплаквам…смятам занапред да съм по-въздържана!       Моите курсисти съвсем не бяха неграмотни и пасивни представители на малцинствата! Не, че нямаше и такива, но повечето бяха българи, на моите години и по-възрастни. Хора, доста отрудени, с житейски белези по лицата, някак кротки, но не – примирени! И – любопитни! Като капак – половината от мъжете бяха работили съвсем наистина в строителството, кризата ги изхвърлила, нямат документ за квалификация и…това е!    Ходи обяснявай на човек, поставял тапети в един апартамент за един ден как се лепят тапети по учебник!     На другия край /всъщност – точно пред мен, за да чуват добре/ бяха малка група циганки, от които едната не можеше да пише действително, та се налагаше аз да и пиша в тетрадката!      Онова, което не умея със сигурност е да лицемернича и да се преструвам! Винаги съм вярвала, че откритата игра е най-сигурна! Свалих картите тутакси - с две думи : знам, че го знаете на практика, но тук не всички го знаят, тъй че – ако знаете, разкажете, споделете, за да стане ясно и на по-младите / имаше 3-4 циганчета, съвсем хлапета/. Аз ще ви казвам защо се прави , а вие ще допълвате - как се прави…       Ама не е прав оня, дето казва, че българина ни се води, ни се кара!       Говорихме си за безопасността, за договорите, за осигуряването, за основите, за стените, за камъка, керамиката, за Египетските пирамиди и кулите на СТЦ, за как беше, а как е сега…       Хората пътуват от селата, много от тях нямаха пари, за да си платят билетите. Една жена беше вървяла пеша няколко дена подред, в минусовите януарски утра. Когато започнаха да събират билети, за да ги представят на Бюрото и евентуално да им платят пътни – тогава се разбра! И пак – кой може да намери билети, за да и платят някакви пари. Кой е превозвач – да говоря с него да я вози и да и дава билети, пък като и ги платят, тя ще му даде парите…такива едни много образователни неща!      Дойде часът на истината – пускам им стандартен тест за преминатия материал по курса!      Два дена отлагах прегледа на резултатите, ви казвам!      На третия – стой, та гледай! Бях много горда, честно казано! Даже смуглата Нина от компанията пред мен имаше по-добри резултати от някой добре говорещ и пишещ курсист! Беше си доста интелигентно момичето!       Е – подопечната ми Роза беше отговорила на два-три въпроса само и то – щото в данданията я отървах от поглед, но като цяло - курсистите ми се представиха добре и много добре!       Като навлязохме в тънкостите на занаята вече спокойно ги оставях да си разказват опита…и двете седмици минаха бързо и неусетно. Почти нямахме аварии, с изключение на един образ, дето взел 300 лева от Джеткредит и докато не ги изпи …хъм! Него го търсих три пъти у тях – щото ако го няма, като мине проверка, нито курса ще завърши, нито работа ще види! Отчаяна история – не знам дали ще оцелее този нещастник, но поне се надявам да завърши курса…       Моят познат, обаче, не можа да се пребори за следващи курсове…надушили далаверата по-големи батьовци и с разни доценти и асистенти се хванали да обучават по-нататъшните кандидати за помощници в строителството! Щото - друго си е доцент да ти обяснява под какъв ъгъл се държи четката, когато се боядисва метал, примерно!    И Иван сви знамената – „Не се сърди – вика – ама за моите хора гледам първа да има работа!” Той има няколко щатни преподаватели…    Какво да се сърдя?    Да съм учила - да съм станала доцент!    Нали спасих семейния бюджет за януари – берекет версим!    Обясних на курсистите ситуацията – предстои практика, им рекох! Аз съм по теорията / тук направо излъгах, ама…/, практиката ще ви води друг!    Разменихме телефони, пожелания за успех на изпита и всички да започнат работа и …сбогом!       На следващата вечер Иван звъни – мога ли да поема геодезията от средата на месеца?! Геодезията я поемам всякак и по всяко време, освен ако не ме поканят Главен инж нейде, но такава вероятност е съотносима с удар на комета в района на Осло, да речем!    „И между другото – вика - твоите хора днес бунт вдигнаха, направо на стачка го удариха! Половин ден не мога да ги успокоя!” и се смее някак тъжно!     Бе – ще им мине! – казвам му - Като хванат метлите и мистриите другия месец, съвсем ще ме забравят!”         Едно малко дяволче в мен се пита – „Дали?”    

с Невена Коканова - "Най-добрият човек, когото познавам", няма да забравят:)

аз имам разряд за зидаромазач, но не знам дали ще мога да дигна прав зид

успех с геодезията!

Няма как да те забравят:)
Хубавите неща придобиват смисъл, с внимание и отговорност!
Хубав ден!

и повярвай няма да те забравят. Миналата година като бях на обучение в Охрид един от македонските преподаватели (голям шегаджия) започна с това - Знаете ли методиката на Настрадин Ходжа. Ние естествено не я знаехме и той разясни - Тук някой знае ли за какво става дума. И двамо -трима вдигнаха ръце, а има ли които не знаят за какво става дума и останалите вдигнаха ръце. Сега тези дето знаят да разкажат на тези дето не знаят, а аз отивам да пия кафе. :))Така че методиката ти работи на 100 % ие много успешна. Успех ти пожелавам.

Имам един колега строителен инженер, и той малко "в немилост", като мен.
Провежда всяка година подобни курсове.
Навярно ти си със строителен техникум или имаш друго техническо образование.
Само да не те чуят от борсата, че те са малко гадняри.
Успях, няма страшно, ще победим!

че от мен учител не става. А стана. Много е весело. Но в наши дни учител да си само ако живееш сам самичка на общежитие, нямаш потомство и водиш аскетичен начин на живот.

Винаги се помни с добро човекът, който дава надежда...
В който човечността е над формулките...
После ще разкажеш и за геодезията : ))...
Поздрави!

аз мисля, че няма да те забравят tit :)
Желая ти много подобни успехи

за толкоз кратко време не става сериозен сюжет, но се надявам да съм им бла полезна!:))
слънчево да ти е!:))))

не съм от най-отговорните, но се старая!:)

Нещо такова!:)
Не, няма как да си убедителен пред хора, които са напред практически! Хората бяха благоразпорожени просто - иначе, ако следваха модела на "победителите" можеха да ме съсипят!:)
Но, както се знае вече, агресивните и самоуверени люде не попадат на борсата и не стигат до социални помощи!:):):))
Тия две седмищи ме обнадеждиха, впрочем! Имах грозното съмнение, че човещината си е отишла съвсем! А не е така - само не и се дава възможност за изява!:)

Победата е на страната на по-живите!:))

Ма то винаги е било така с учителите!:)
преподавателят е друга ...работа!

То си беше една взаимна подкрепа и вземане-даване!:)

Уф, надявам се да мога да започна работа, да ти кажа! Как се мери с бусола може да обясни всеки техник, предполагам!:(

Успешен ден и на теб!:)))

Уф. да... бе винаги, винаги - колко да е винаги :)

Незаменими хора няма, но добрите завинаги с благите думи остават. Явно си спечелила сърцата им с обикновенни думи, а това на доцентите трудно им се оттдава, те не са съпричастни и винаги гледат някак отвисоко...
Поздрави за поста!

Какво да кажа? Аз навремето нарочно не си взех методиката и педагогиката, които бяха факултативни. за да си пресека завинаги възможността да стана даскал по неволя. Но пък колко деца съм подготвила за Гимназия и Академия - чет нямат. И винаги без стотинка заплащане. Само по усет за талант.Така ме готвиха и мен навремето. Даром ми беше дадено - даром върнах.
При теб е друга ситуация, Даскале :)))